Майкъл Конъли - Хари

Незабавно гръмна хор от нечленоразделни викове и началникът просто посочи към един от репортерите пред него. Бош не го познаваше.

— Как и къде се е самоубил Шиън?

— Снощи е бил при свой приятел. Застрелял се е. Служебният му пистолет беше взет за балистична експертиза. Използвал е друго оръжие, чийто произход все още се уточнява. Следователите са смятали, че не разполага с друг пистолет. Очевидно са грешали.

Какофонията отново започна, но над всички прокънтя гласът на Харви Бътън. Неговият въпрос беше ясен и началникът нямаше как да не му отговори.

— Защо е бил освободен този човек? Вчера той беше заподозрян. Защо са го пуснали?

Преди да отговори, началникът продължително изгледа Бътън.

— Вие току-що сам си отговорихте. Той беше заподозрян. Не беше арестуван. Чакахме резултатите от балистичната експертиза и дотогава нямахме основания да го задържим. По това време не разполагахме с доказателства, на основата на които да повдигнем обвинение срещу него. Получихме тези доказателства с доклада на лабораторията по балистика. Разбира се, беше прекалено късно.

— Господин началник, всички знаем, че полицията може да задържа заподозрени до четиридесет и осем часа, преди да ги обвини. Защо детектив Шиън не е бил задържан?

— Честно казано, защото следствието се движеше в друга посока. Детектив Шиън просто беше един от хората, които проверявахме. Смятахме, че нямаме причини да го задържим. Той отговори задоволително на въпросите ни, беше служител в управлението и не мислехме, че може да избяга. Освен това не предполагахме, че е способен на самоубийство.

— Допълнителен въпрос — надвика всеобщата врява Бътън. — Това означава ли, че положението му на полицай му е осигурило привилегията да бъде освободен, за да си иде вкъщи и да се самоубие?

— Не, господин Бътън, не означава. Просто не знаехме, че е той, докато не стана прекалено късно. Научихме едва днес. Той беше освободен и се самоуби снощи.

— Ако беше обикновен гражданин, да речем чернокож като Майкъл Харис, щяхте ли да му позволите да си тръгне?

— Въпросът ви не е достоен за отговор.

Началникът вдигна ръце, за да спре виковете на другите репортери.

— Трябва да направя и друго изявление.

Журналистите продължиха да крещят. О’Рурк пристъпи напред и ги заплаши, че ако не запазят тишина, ще закрие пресконференцията и ще изпразни залата. Това подейства. Началникът отново застана зад микрофоните.

— Изявлението е косвено свързано със събитията, за които току-що говорих. На мен се пада тежкото задължение да съобщя за смъртта на Сам Кинкейд, Кейт Кинкейд и Доналд Чарлс Рихтер, началникът на охраната на семейство Кинкейд.

Той извади друг лист хартия и прочете изявлението, описващо двойното убийство и самоубийството. Действията на Кейт Кинкейд се отдаваха на психическо разстройство, дължащо се на загубата на дъщеря й. Не се споменаваше за това, че съпругът й е извършвал сексуален тормоз над Стейси, нито за факта, че е бил замесен в таен педофилски уеб-сайт. Нямаше и дума за разследване на този сайт от страна на ФБР и компютърния отдел на управлението.

Бош знаеше, че това е дело на стареца. Първият цар на колите дърпаше конците, за да спаси името на семейството си. Джаксън Кинкейд нямаше да допусне репутацията на сина му да бъде унищожена — както и неговата. Това можеше да струва прекалено скъпо на бизнеса му.

Когато началникът прочете изявлението, репортерите го обсипаха с въпроси.

— Ако е била психически разстроена, защо е убила съпруга си? — попита Кейша Ръсел от „Таймс“.

— Никога няма да научим това.

— Ами началника на охраната, Рихтер? Защо го е убила, ако е било свързано с дъщеря й?

— Не сме сигурни. Проверяваме вероятността случайно да се е оказал в къщата или да е присъствал, когато госпожа Кинкейд е извадила пистолета и е казала, че ще се самоубие. Много е вероятно двамата мъже да са били убити, докато са се опитвали да попречат на госпожа Кинкейд да сложи край на живота си. После тя напуснала къщата и отишла в предишния им дом, където семейството живяло заедно с дъщеря си. Самоубила се в леглото на Стейси Кинкейд. Всичко това е много тъжно и ние съчувстваме на семейството и приятелите им.

Бош беше отвратен. Едва не поклати глава, но знаеше, че тъй като стои зад началника, камерите и репортерите Ще регистрират жеста му.

— А сега, ако няма повече въпроси, бих помолил да…

— Господин началник — прекъсна го Бътън, — главен инспектор Карла Ентренкин насрочи пресконференция в офиса на Хауард Елайъс за след един час. Известно ли ви е какво ще съобщи и имате ли някакви коментари?