Майкъл Конъли - Хари

Той намали звука и продължи да пише доклада си. Когато свърши, извади листа от машината и го прибра в папка. На следващата сутрин щеше да го предаде. След края на следствието той и партньорите му преминаваха на дванадесетчасов работен ден като всички останали в управлението. В шест часа сутринта трябваше да се явят униформени в командния център. Щяха да прекарат най-малко следващите няколко дни на улицата, обикаляйки районите си в групи от по два автомобила с по четири ченгета във всеки.

Реши да отиде при гардероба и да провери състоянието на униформата си. Не я беше носил от пет години — от земетресението, когато управлението за последен път обяви извънредно положение. Докато я вадеше от найлоновия калъф, телефонът иззвъня и Бош побърза да отговори с надеждата, че може би го търси Елинор, за да му каже, че е добре. Той вдигна слушалката и седна на леглото. Не бе Елинор. Обаждаше се Карла Ентренкин.

— Папките ми са при вас — каза тя.

— Моля?

— Папките. За „Черния войн“. Сега аз поемам случая. Трябват ми папките.

— А, ясно. Да, току-що чух по телевизията.

Последва мълчание, което накара Бош да се почувства неловко. Харесваше му нещо в тази жена, макар да му се струваше, че каузата й е утопична.

— Предполагам, че това е правилен ход — каза накрая той. — Поемате неговите случаи. Разбрали сте се с вдовицата, така ли?

— Да. Но не съм й казала за нас с Хауард. Не виждах смисъл да опорочавам спомените й. И без това й е достатъчно тежко.

— Много благородно от ваша страна.

— Детектив…

— Да?

— Нищо. Просто понякога не ви разбирам.

— Не сте само вие.

Отново мълчание.

— Папките са тук. Целият кашон. Тъкмо свърших окончателния си доклад. Ще приготвя всички материали и ще се опитам да ви ги оставя утре. Но нямам представа кога точно — докато положението в Саутсайд се успокои, ще се наложи да патрулирам.

— Ще съм ви много задължена.

— В неговия офис ли ще работите? Там ли да ви донеса нещата?

— Да.

Бош кимна, макар да знаеше, че тя не може да го види.

— Е — каза той, — благодаря ви за помощта. Не зная дали Ървинг ви е казал нещо, но следата, която сочеше към Шиън, изскочи от папките. Един от старите случаи. Предполагам, че сте чули за това.

— Всъщност… не. Но съм любопитна. За Шиън. Били сте партньори…

— Да. Бяхме.

— Струва ли ви се правдоподобно? Първо да убие Хауард и после себе си? И онази жена в мотрисата?

— Ако вчера ми бяхте задали този въпрос, щях да ви отговоря с категорично „не“. Но днес, като че ли не мога да разбера самия себе си, да не говорим за някой друг. Когато не можем да обясним нещо, казваме, че доказателствата са такива, каквито са… И приключваме въпроса.

— Но не е ли възможно да има друго обяснение за тези доказателства?

Каза го бавно, с адвокатска точност и внимателно подбрани думи.

— Какво означава това, госпожо главен инспектор?

— Можете да ме наричате Карла.

— Какво означава това, Карла?

— Разберете, ролята ми вече е друга. Сега трябва да спазвам адвокатската етика. Майкъл Харис е мой клиент в съдебен процес срещу вашия работодател и неколцина от колегите ви. Трябва да внимавам…

— Има ли нещо, което го оневинява? Имам предвид Шиън. Нещо, което сте скрили преди?

Бош се наведе напред. Очите му бяха разширени и се мъчеше да си спомни дали не може да е пропуснал нещо. Знаеше, че Ентренкин е задържала папката със стратегията на Елайъс. В нея трябваше да има нещо.

— Не мога да отговоря на…

— Папката със стратегията — възбудено я прекъсна той. — Нещо в тази папка доказва, че всичко за Шиън е лъжа и…

Бош замълча. Онова, за което Ентренкин намекваше, му се струваше абсурдно. Бяха свързали служебното оръжие на Шиън с куршумите от Ейнджълс Флайт. Доказваше го балистичната експертиза. Край на въпросите, точка на случая. Доказателствата са такива, каквито са.

Това бяха фактите и все пак инстинктът му подсказваше, че Шиън не е виновен, че не би могъл да извърши такова нещо. Да, той с радост би танцувал върху гроба на Елайъс, но не би вкарал адвоката в този гроб. Имаше огромна разлика. А инстинктът на Бош — макар и останал в сянката на фактите — говореше, че независимо какво е направил с Майкъл Харис, Франки Шиън е бил прекалено добър човек, за да извърши хладнокръвно убийство. Наистина, по-рано беше убивал, но не беше убиец. Нищо подобно.

— Вижте — каза той. — Нямам представа какво знаете или си мислите, че знаете, но трябва да ми помогнете. Не мога…