Майкъл Конъли - Хари

— Естествено. Не искаше да я приеме. На повечето ченгета, с които съм си имал работа, не им пука. Свикнали са.

— Ясно. Точно за това исках да ви питам. Какво точно имате предвид, когато казвате, че не е искал да приеме призовката?

— Ами, първия път, когато се опитах да му я връча, той отказа и си отиде. После, когато…

— Почакайте малко. Кога е бил първият път?

— В четвъртък сутринта. Влязох във фоайето на центъра „Паркър“ и накарах ченгето на регистратурата да го повика. Не обясних за какво се отнася. В призовката пишеше, че е от вътрешния отдел, затова просто казах, че му нося нещо, което му трябва. Той слезе долу и когато се представих, просто се върна обратно в асансьора.

— С други думи, изглежда е знаел, че му носите призовка и дори за кой случай се отнася, така ли?

— Да. Точно така.

Бош се замисли за онова, което беше прочел в последния бележник на Елайъс. За източника на адвоката с кодово име „Паркър“.

— Добре, а после?

— Ами, после отидох да си върша друга работа. Върнах се към три и половина и започнах да наблюдавам паркинга пред центъра „Паркър“. Видях го да излиза, промъкнах се между колите и изскочих пред него точно когато отваряше вратата на автомобила си. Казах си цялата реч, съобщих му, че е призован за свидетел, посочих номера на делото и всичко останало. Той пак не искаше да вземе призовката, но вече нямаше значение, защото според калифорнийските закони само трябва…

— Да, зная. Не можеш да откажеш да приемеш призовка, след като ти е било съобщено, че е изпратена от съда. И той какво направи?

— Ами, отначало ме уплаши до смърт. Пъхна си ръката под сакото, все едно че се канеше да извади пистолет.

— И после?

— После като че ли замръзна на място. Предполагам, че е осъзнал какво прави. Поотпусна се, но продължаваше да не иска да приеме призовката. Каза ми да предам на Елайъс да върви на майната си. Влезе в колата си и запали двигателя. Просто пъхнах призовката под чистачката. И той потегли с нея. Нямам представа какво е станало след това. Може вятърът да я е отвял, но това няма значение.

Бош се замисли за миг, докато Васик продължаваше да разказва за трудностите при връчване на призовки. Накрая Хари го прекъсна.

— Знаете ли, че Елайъс е бил убит в петък вечерта?

— Да, господине. Естествено. Той беше наш клиент. Ние се занимавахме с всичките му случаи.

— След като беше убит, не ви ли дойде наум да се обадите в управлението и да разкажете на някого за тази история с Частейн?

— Ами, направих го — отбранително отвърна Васик. — Обадих се.

— Обадили ли сте се? На кого?

— Позвъних в центъра „Паркър“ и казах, че имам информация. Свързаха ме с някой, аз се представих и повторих, че имам информация. Той ми записа името и телефонния номер и каза, че щели да ме потърсят.

— Никой ли не ви потърси?

— Не, някой ми позвъни след около пет минути, може и по-малко да е било. Веднага. И аз му разказах.

— Кога беше това?

— В неделя сутринта. В събота цял ден се катерих по Васкес Рокс. Научих за господин Елайъс едва когато в неделя сутринта прочетох „Таймс“.

— Спомняте ли си името на полицая, на когото разказахте за случая?

— Струва ми се, че се казваше Едгар, но не зная дали това е било малкото му име или фамилията.

— Ами онзи, с когото сте разговаряли първия път? Каза ш ви името си?

— Мисля, че го спомена, но съм го забравил. Но каза, че бил агент. Значи може да е бил от ФБР.

— Помислете малко, Стив. По кое време позвънихте и кога ви потърси Едгар? Спомняте ли си?

Васик замълча за миг.

— Ами, тогава станах към десет, щото краката ужасно не боляха от катеренето. После се поизлежавах и четох вестника. Новината за убийството беше на първа страница, така че сигурно съм я прочел веднага след спорта. И после се обадих. Значи може би е било към единадесет. Там някъде. След това онзи Едгар ми позвъни много бързо.

— Благодаря, Стив.

Бош изключи телефона. Знаеше, че не е възможно Едгар да приеме обаждане в центъра „Паркър“ в единадесет часа в неделя. Двамата бяха заедно цялата сутрин и през по-голямата част от деня. И не работеха в управлението. Някой бе използвал името на партньора му. Ченге. Някой, който беше участвал в разследването.

Той потърси номера на клетъчния телефон на Линдел и го набра. Агентът незабавно отговори.

— Тук е Бош. Спомняш ли си неделя сутринта, когато се включихте в разследването? Тогава бяхте в заседателната зала и работехте по папките, нали така?

— Да.