Майкъл Конъли - Хари

— Кой отговаряше на телефона?

— Най-често аз. И още двама.

— Търсил ли ви е човек, който се е представил като служител, връчващ призовки?

— Звучи ми познато. Но онази сутрин се обаждаха много хора. Репортери и просто граждани, които мислеха, че имат някаква информация. Получавахме и заплахи.

— Служител на име Васик. Стив Васик. Казал е, че има информация, която може да се окаже важна.

— Нали ти казах, звучи ми познато. Защо, Бош? Мислех си, че сме приключили с този случай.

— Така е. Просто проверявам някои неща. На кого може да си предал за обаждането?

— Предавах подобен род информация на момчетата от вътрешния отдел, за да им намирам работа. В конкретния случай трябва да съм казал на Частейн. Той ръководеше групата им. Може да е поел разговора или да го е предал на някой от другите. Виждаш ли, Ървинг ни беше дал някакви скапани телефони. Не можехме да прехвърляме разговорите един на друг и исках главната линия да е свободна. Така че просто записвахме номерата и ги давахме на някого.

— Добре, благодаря. Приятна вечер.

— Хей, какво…

Бош прекъсна връзката, преди да му се наложи да отговаря на каквито и да било въпроси. После се замисли за информацията на Линдел. Имаше голяма вероятност съобщението на Васик да е било предадено на самия Частейн, който да е телефонирал на служителя от собствения си кабинет и да се е представил като Едгар.

Трябваше да позвъни на още един човек. Той отвори бележника си и откри номера, който не беше използвал от много години. Телефонира в дома на капитан Джон Гаруд, шеф на отдел „Грабежи и убийства“. Знаеше, че е късно, но се съмняваше, че тази вечер в Лос Анджелес някой може да спи спокойно. Спомни си какво му бе казала Киз — че Гаруд й приличал на Борис Карлов и че излизал навън само нощем.

Капитанът отговори след второто иззвъняване.

— Тук е Хари Бош. Трябва да поговорим. Веднага.

— За какво?

— За Джон Частейн и случая „Черния войн“.

— Не искам да разговарям по телефона.

— Добре. Само кажете къде.

— При Звездата на Синатра?

— Кога?

— Дай ми половин час.

— Ще ви чакам.

Преди десетилетия холивудската търговска камара бе поставила Звездата на Франк Синатра на тротоара на Вайн Стрийт, вместо на Холивуд Булевард. Навярно смятаха, че така ще привлекат хората към тази улица. Но планът им се беше провалил. Франк остана сам на място, навярно посещавано повече от наркомани, отколкото от туристи. Звездата му се намираше на пътя между два паркинга и до хотел, в който човек дълго трябваше да чака портиерът да отвори вратата, ако искаше да влезе вътре.

Когато Бош работеше в „Грабежи и убийства“, детективите често използваха Звездата на Синатра като място за срещи, и помежду си, и със свои информатори. Нещо като неутрална територия.

Когато пристигна на мястото, Гаруд вече го чакаше. Бош видя на паркинга необозначения му форд. Капитанът премигна с фарове. Хари спря до тротоара пред хотела и излезе навън. Пресече Вайн Стрийт, отвори предната дясна врата и седна вътре. Въпреки че идваше от дома си, Гаруд носеше костюм. Бош си помисли, че никога не го бе виждал облечен по друг начин, със стегната вратовръзка и винаги закопчано горно копче на ризата. И отново се сети за забележката на Райдър за Борис Карлов.

— Тези скапани коли — каза Гаруд, като гледаше към обозначения автомобил на Бош. — Чух, че били стреляли по вас.

— Да. Не беше много забавно.

— Е, какво има, Хари? Защо още разследваш случай, който началникът на полицията и всички други вече обявиха за приключен?

— Защото имам лошо предчувствие, капитане. Има много неясни моменти, а това е опасно.

— Никога не се отказваш. Спомням си това от времето, когато работеше при мен.

— Разкажете ми за Частейн.

Гаруд замълча. Просто гледаше напред през стъклото и Бош разбра, че бившият му началник се чувства неловко.

— Разговорът ни е неофициален, капитане. Както самият вие казахте, случаят е приключен. Но нещо, свързано с Частейн и Франки Шиън, ме безпокои. Знаете ли, Франки ми разказа всичко. За това как той и неколцина от момчетата ек изпуснали нервите и направили онези неща с Майкъл Харис. Призна ми, че всичко от случая „Черния войн“ е вярно. И после допуснах грешка. Казах му, че Харис е невинен. Че можем да го докажем. Това трябва да го е съсипало. Когато днес излязоха резултатите от балистиката и съобщиха, че Франки е виновен за всичко, включително за убийствата при Ейнджълс Флайт, аз повярвах. Но сега не съм толкова сигурен. Искам да изчистя всички неясноти и Частейн е свързан отчасти с тях. Бил е призован да даде показания на процеса. В това няма нищо необичайно — той е ръководил вътрешното разследване по жалбата на Харис. Но го е призовал Елайъс и Частейн не ни го каза. Освен това, се е опитал да не приеме призовката. И това прави нещата още по-необичайни. Явно не е искал да се яви в съда. Не е искал Елайъс да му задава въпроси. Интересува ме защо. В папките на Елайъс няма нищо — поне в онези, до които имам достъп, — което да обяснява това. Не мога да питам Елайъс и още не искам да питам Частейн. Затова питам вас.