Майкъл Конъли - Примката на совата

Когато Лангуайзър приключи разпита на Гили, Фоукс най-сетне наруши дългото си мълчание и обяви, че има няколко въпроса към свидетелката. Той пристъпи към катедрата без бележник. Събра ръце зад гърба си и леко се приведе към микрофона.

— Мис Гили, вашата съквартирантка беше привлекателна млада жена, нали?

— Да, беше красива.

— А беше ли популярна? Казано с други думи, срещаше ли се с много младежи?

Гили кимна неуверено.

— Да, излизаше.

— Редовно, понякога, колко често?

— Трудно ми е да кажа. Не й бях секретарка. И аз си имам приятел.

— Разбирам. Нека тогава да вземем за пример последните десет седмици преди нейната смърт. Според вас през колко от тези десет седмици Джоди не е имала срещи?

Лангуайзър стана и възрази.

— Ваша чест, това е смешно. Няма нищо общо с нощта на дванайсети срещу тринайсети октомври.

— О, ваша чест, според мен има — заяви Фоукс. — И смятам, че мис Лангуайзър го знае много добре. Ако ми позволите мъничко свобода, ще приключа съвсем скоро.

Хютън отхвърли възражението и каза на Фоукс да повтори въпроса.

— През колко от десетте седмици преди смъртта си Джоди Кремънц нямаше срещи с мъже?

— Не знам. Може би една. Може би нито една.

— Може би нито една — повтори Фоукс. — А сега каже те, мис Гили, през колко от тези седмици вашата съквартирантка е имала поне две срещи?

Лангуайзър пак възрази, но възражението бе отхвърлено.

— Не знам — каза Гили. — През много от тях.

— През много от тях — повтори Фоукс.

Лангуайзър се изправи и помоли съдията да забрани на Фоукс да повтаря отговорите на свидетелката, освен под формата на въпрос. Съдията прие и Фоукс продължи невъзмутимо, сякаш изобщо не беше смъмрен.

— С един и същи младеж ли бяха тези срещи?

— Не. Обикновено бяха с различни. Понякога се повтаряха.

— Значи е обичала да си походи, прав ли съм?

— Сигурно.

— Да или не, мис Гили?

— Да.

— Благодаря. През десетте седмици преди нейната смърт — седмици, през които според вас е имала поне по две срещи — с колко различни мъже се е срещала?

Гили раздразнено тръсна глава.

— Нямам представа. Не съм ги броила. Освен това какво общо…

— Благодаря, мис Гили. Ще ви бъда благодарен, ако само отговаряте на въпросите.

Фоукс изчака. Свидетелката мълчеше.

— Кажете, имаше ли Джоди някакви затруднения, когато преставаше да се среща с някой мъж? Когато тръгваше с друг.

— Не ви разбирам.

— Питам дали всички мъже бяха щастливи, че нямат повече ангажименти към нея.

— Понякога се ядосваха, че тя вече не иска да излиза с тях. Нищо сериозно.

— Нямаше ли заплахи за насилие? Тя не се ли боеше от някого?

— Не ми е казвала такова нещо.

— Разказваше ли ви за всеки мъж, с когото излизаше?

— Не.

— А при тези срещи често ли водеше мъже в общата ви квартира?

— Понякога.

— Те оставаха ли да нощуват?

— Понякога. Не знам.

— Вие често отсъствахте, прав ли съм?

— Да, често преспивах у приятеля си.

— Защо?

Тя се изсмя смутено.

— Защото го обичам.

— Добре, а не оставаше ли той да нощува при вас?

— Не помня да се е случвало.

— Защо?

— Сигурно защото той живее сам. При него е по-уединено.

— Не е ли истина, мис Гили, че сте нощували по няколко пъти седмично в квартирата на своя — приятел?

— Понякога. И какво от това?

— И че това е ставало, защото ви е дразнел непрестанният поток от нощни посетители при вашата съквартирантка.

Лангуайзър се изправи.

— Ваша чест, това дори не е въпрос. Изразявам протест както към формата, така и към съдържанието. Не сме се събрали да съдим личния живот на Джоди Кремънц. Съдим Дейвид Стори за убийство и не е почтено да разрешаваме на защитата да очерня някого само защото…

— Добре, мис Лангуайзър, стига толкова — каза съдия Хютън. После се обърна към Фоукс. — Мистър Фоукс, смятам, че ви отпуснах предостатъчно свобода в тази насока. Мис Лангуайзър е права. Искам да продължите разпита на свидетелката по същество.

Фоукс кимна. Бош се вгледа в него. Адвокатът бе талантлив актьор. Цялото му държание изразяваше отчаянието на човек, прекъснат тъкмо когато се е добрал до скритата истина. Бош се запита дали заседателите усещат, че това е само театър.

— Много добре, ваша чест — изрече Фоукс със скръбно примирение. — Засега нямам въпроси към свидетелката.

Съдията даде петнайсет минути почивка. Бош изведе Гили през тълпата от журналисти, слезе с нея и я изпрати до колата. Каза й, че се е справила много добре и е издържала храбро атаките на Фоукс. После отиде при Крецлър и Лангуайзър в прокуратурата на втория етаж, където бяха организирали временен щаб на обвинението. В кабинета имаше малка кафе-машина и каната още беше пълна наполовина с кафе, сварено през сутрешната почивка. Нямаха време да варят ново, затова си наляха от старото. Крецлър и Лангуайзър обсъждаха хода на днешното заседание.