Майкъл Конъли - Примката на совата

Изведнъж тя се изправи и го целуна по бузата. Отдавна не бе получавал целувка от нея.

— Надявам се да издържиш, Хари.

— Да, и аз се надявам.

Бош излезе от асансьора и тръгна към зала N. Видя край входа дълга опашка — хората чакаха да се освободи някое място. Двама журналисти се мотаеха около отворената врата на пресцентъра, но всички останали бяха по местата си и гледаха процеса.

— Детектив Бош.

Бош се обърна. В нишата на телефонния автомат стоеше репортерът Джак Макавой, с когото бе разговарял предния ден. Той спря.

— Видях да идвате и се надявах, че ще успея да ви спра.

— Трябва да влизам.

— Знам. Просто исках да ви кажа, че е много важно да поговорим. Час по-скоро.

— Толкова ли е важно? За какво става дума?

— Ами… за вас.

Макавой излезе от нишата и пристъпи към Бош, за да може да говори по-тихо.

— Какво по-точно?

— Знаете ли, че шерифският отдел ви разследва?

Бош се озърна към входа на залата, после пак погледна Макавой. Репортерът бавно вадеше бележник и химикалка. Готвеше се да записва.

Бош сложи ръка върху бележника.

— Чакайте малко. За какво говорите? Какво разследват?

— Едуард Гън, помните ли го? Той е убит, а вие сте заподозрян.

Бош се вторачи в него и леко зяпна от изумление.

— Питах се дали няма да коментирате новината. Нали разбирате, да се защитите. Идната седмица смятам да пусна статия по въпроса и ви предлагам възможност да изкажете своето…

— Не, никакви коментари. Трябва да влизам.

Бош се обърна и направи няколко крачки към залата, но след това спря. Върна се до Макавой, който драскаше в бележника си.

— Какво пишете? Не съм казал нищо.

— Знам. Точно това записвам.

Макавой откъсна очи от бележника.

— Споменахте за идната седмица — каза Бош. — Кога ще излезе броят?

— „Ню Таймс“ излиза в четвъртък сутринта.

— Какъв е крайният срок, ако все пак реша да говоря с вас?

— Сряда по обяд. Но ще е претупана работа. Най-много да вмъкна тук-там някой цитат. Сега е моментът да говорите.

— Кой ви каза? Кой е вашият източник?

Макавой поклати глава.

— Не мога да обсъждам източниците си с вас. Искам да говорим за обвинението. Вие ли убихте Едуард Гън? Смятате ли се за отмъстител? Това подозират.

Бош задълго се вгледа в репортера и накрая каза:

— Не ме цитирай, приятел, защото ще кажа само едно: майната ти. Нали ме разбираш? Не знам дали това е някакъв скапан блъф или не, но чуй един съвет. Гледай да си адски сигурен, че не бъркаш нещо, преди да отпечаташ каквото и да било в онзи твой вестник. Добрият следовател винаги знае какво кара източниците му да говорят — на това му се вика „индикатор партенка“. Дано да те бива в занаята.

Той се завъртя и бързо тръгна към вратата на залата.

Лангуайзър тъкмо привършваше със специалиста по космите, когато Бош влезе отново в залата. Фоукс пак си запази правото да призове свидетеля допълнително.

Докато свидетелят минаваше през вратичката в парапета, Бош се промъкна край него и тръгна към мястото си зад масата на обвинението. Дори не погледна Лангуайзър и Крецлър. Само скръсти ръце и сведе очи към бележника, който бе оставил на масата. Изведнъж осъзна, че заема точно същата поза, както Дейвид Стори зад масата на защитата. Поза на виновен човек. Бързо прибра ръце в скута си и вдигна поглед към герба на Калифорния, закачен над съдийския подиум.

Лангуайзър стана и призова следващия свидетел, експерт по отпечатъците. Показанията му минаха бързо и потвърдиха казаното от Бош. Фоукс не възрази нито веднъж. Сетне на подиума застана патрулният полицай, който бе приел повикването от съквартирантката на Кремънц. Отвън чакаше реда си неговият сержант.

Бош слушаше с половин ухо. Вече беше чувал всичко това и умът му препускаше в друга насока. Мислеше си за Макавой и предстоящата статия. Знаеше, че трябва да съобщи на Лангуайзър и Крецлър, но искаше първо да обмисли нещата. Реши да изчака, докато минат почивните дни.

Съквартирантката на жертвата, Джейн Гили, бе първата свидетелка извън полицейските кръгове. Със сълзи на очи тя потвърди изложените от Бош подробности от следствието, но добави и по-лични сведения. Разказа колко развълнувана била Джоди Кремънц от възможността да се срещне с виден холивудски режисьор и как през целия ден преди срещата двете си правили маникюр, педикюр и прически.

— Тя плати и за мен — каза Гили. — Беше толкова мила.

Показанията й разкриха истинското човешко лице на жертвата от досегашния безпристрастен полицейски анализ.