Майкъл Конъли - Примката на совата

— Мисля, че защитата в стил „тя е курва“ ще им изиграе лоша шега — каза Лангуайзър. — Вероятно разчитат на още нещо.

— Той просто се мъчи да докаже, че е имало много мъже — каза Крецлър. — И че може да е бил всеки от тях. Защита в стил „двуцевка“. Пукаш със сачми напосоки, та дано някоя да уцели.

— Това няма да му помогне.

— Едно поне е сигурно. Както е почнал да прескача свидетелите, вървим много бързо. Ако продължава така, ще приключим с обвинението до вторник или сряда.

— Добре. С нетърпение чакам да разбера с какво разполага защитата.

— Аз пък не чакам — подхвърли Бош.

Лангуайзър се обърна към него.

— О, Хари. И друг път си минавал през тия бури.

— Да, но този път имам лошо предчувствие.

— Не се тревожи — каза Крецлър — Здравата ще им сритаме задниците. Вече сме в тунела, мой човек, и няма да излезем от него.

Тримата тържествено се чукнаха с пластмасовите чашки.

На следобедното заседание дадоха показания сегашният партньор на Бош, Джери Едгар, и бившата му партньорка Кизмин Райдър. И двамата бяха помолени от обвинението да си припомнят момента след обиска, когато Бош влязъл в колата и им съобщил за самопризнанието на Стори. Показанията им напълно съвпадаха с разказа на Бош и щяха да укрепят обвинението против всички атаки на защитата срещу характера на детектива. Освен това Бош знаеше, че обвинението се надява да спечели допълнителна симпатия от страна на заседателите, защото Едгар и Райдър бяха чернокожи — също като петима от редовните заседатели и двама от резервните. По време, когато всяка дума на един бял полицай автоматично предизвикваше съмнение у негрите, Едгар и Райдър бяха истинска находка за обвинението.

Първа даде показания Райдър и Фоукс се отказа от допълнителни въпроси. След нея излезе Едгар, който каза почти същото, но бе разпитан по-обстойно, защото именно той бе доставил втората заповед за обиск по случая. Едгар разказа, че съдебното нареждане предвиждало взимане на косми и кръвна проба от Дейвид Стори. Било подписано в отсъствие на Бош, който по това време издирвал в Ню Йорк снимките от „Архитектурен дайджест“. Райдър пък отпътувала за Хавай на екскурзия, планирана още преди убийството. Придружен от патрулен полицай, Едгар пак се появил пред дома на Стори в шест сутринта със заповед в ръката. Стори ги оставил да чакат отвън, докато се свърже по телефона с новия си юридически съветник — криминалния адвокат Дж. Ризън Фоукс.

След като узнал какво е положението, Фоукс посъветвал Стори да окаже съдействие и заподозреният бил отведен до болницата „Паркър Сентър“, където лабораторна служителка взела образци от косми и кръв.

— Разпитвахте ли обвиняемия за престъплението по време на пътуването и престоя в лабораторията? — попита Крецлър.

— Не, не съм го разпитвал — отговори Едгар. — Преди да напуснем жилището му, той ми подаде телефона и разговарях с мистър Фоукс. Адвокатът каза, че неговият клиент не желае да бъде разпитван или тормозен — точно така се изрази — по никакъв начин. Затова пътувахме почти през цялото време в мълчание — поне от моя страна. Не разговаряхме и в „Паркър Сентър“. Когато приключихме, мистър Фоукс вече беше дошъл и откара мистър Стори.

— А каза ли мистър Стори нещо по своя воля, докато беше с вас.

— Само веднъж.

— Къде точно?

— В колата, докато пътувахме към „Паркър Сентър“.

— И какво каза?

— Гледаше през стъклото и по някое време подхвърли: „Вие сте големи загубеняци, ако си мислите, че няма да се измъкна.“

— Бяха ли записани на лента тия негови думи?

— Да, бяха.

— Защо?

— След предишното му самопризнание пред детектив Бош смятахме, че има вероятност да направи и друго подобно изявление. През деня, когато му връчих съдебното нареждане за взимане на проби от кръв и коса, аз бях взел назаем кола от отдел „Наркотици“. Използват я за засичане на улични продажби. В нея има вградени микрофони.

— Носите ли със себе си този запис, детектив?

— Да.

Крецлър представи касетата като веществено доказателство. Фоукс възрази, че Едгар вече е цитирал изказването и записът става излишен. Съдията обаче отхвърли възражението и разпореди да се изслуша касетата. Крецлър включи записа много преди изявлението на Стори, за да могат съдебните заседатели да чуят шума на двигателя и уличното движение, и да се уверят, че Едгар не е нарушил правата на обвиняемия с непозволени въпроси.

Когато записът стигна до думите на Стори, из залата прозвуча съвсем ясно чувството на презрение и дори ненавист към полицаите.