Майкъл Конъли - Примката на совата

Никаква реакция откъм масата на защитата.

Точно в девет вратата в дъното се отвори и съдия Хютън се изкачи към своето място. Седна и хвърли поглед към двете служебни маси.

— Дами и господа, готови ли сте за съдебните заседатели?

— Да, ваша чест — отговори Крецлър.

Над масата на защитата царуваше тишина. Хютън погледна натам с любопитна усмивка.

— Мистър Фоукс, можем ли да поканим съдебните заседатели?

Бош се приведе напред, за да вижда по-добре масата на защитата. Фоукс седеше отпуснат и смазан както никога през живота си. Беше опрял лакът върху подлакътника на стола и разсеяно размахваше пред очите си химикалка. Изглеждаше потънал в нерадостни мисли. До него клиентът му седеше изпънат и вцепенен.

— Мистър Фоукс, чакам отговор.

Най-сетне Фоукс вдигна очи към съдията. Стана и пристъпи до катедрата.

— Ваша чест, може ли да се приближим?

Съдията го гледаше едновременно заинтригуван и раздразнен. По традиция всички неофициални молби се представяха до осем и половина, за да бъдат обсъдени преди заседанието.

— Не можем ли да го обсъдим открито, мистър Фоукс?

— Не, ваша чест. Не и този път.

— Много добре. Елате.

Хютън размаха ръце към юристите, сякаш упътваше камион на заден ход.

Тримата юристи се приближиха и сведоха глави около съдията. Отстрани Бош виждаше лицата им и дори без да чува разбираше какво казват. Лицето на Фоукс бе станало пепеляво, а Крецлър и Лангуайзър сякаш се надуваха като балони. Лангуайзър дори се озърна победоносно към Бош.

Той обърна поглед към обвиняемия. Зачака, докато Дейвид Стори бавно завъртя глава и погледите им се кръстосаха за последен път. Бош не се усмихна. Не мигна. Само гледаше. Накрая Стори сведе очи към скръстените си ръце. Бош почувства как по тила му плъзват тръпки. Беше ги усещал и друг път, когато успяваше да зърне за миг скритото лице на чудовището.

Неофициалното съвещание приключи и двамата обвинители бързо се върнаха на масата. И стъпките, и лицата им издаваха колко са развълнувани. За разлика от тях Дж. Ризън Фоукс едва тътреше нозе.

— Свърши се, Фоукс — промърмори Бош.

Докато сядаше, Лангуайзър сграбчи Бош за рамото.

— Ще си признае — прошепна развълнувано тя. — И за двете. Кремънц и Лопес. Какви условия му предложи?

— Никакви.

— Добре. Тепърва ще обсъдим въпроса при съдията. Трябва официално да предявим обвинение за убийството на Лопес. Ще дойдеш ли да извършиш ареста?

— Както речеш. Ако искате.

Бош знаеше, че арестът е чиста формалност. Стори вече беше зад решетките.

— Заслужаваш го, Хари. Искаме да дойдеш.

— Чудесно.

Съдията удари с чукчето, за да привлече вниманието на публиката. Всички журналисти протягаха шии напред. Усещаха, че нещо става.

— Удължавам почивката до десет часа — обяви съдията. — Двете страни да се явят в кабинета ми.

Той стана, слезе по стъпалата на подиума и бързо напусна залата още преди приставът да се провикне: „Станете всички.“

Маккейлъб не се прибра на „Попътно вълнение“ дори и след като последните детективи и криминалисти напуснаха яхтата. През целия ден наоколо се тълпяха журналисти и телевизионни екипи. Съчетанието между престрелката, ареста на Таферо и внезапните самопризнания на Дейвид Стори бе превърнало яхтата в център на събитията. Всички телевизионни канали излъчваха репортажи от пристанището, където „Попътно вълнение“ се полюшваше кротко с украса от жълти полицейски ленти.

Почти през целия следобед Маккейлъб се кри в платноходката на Бъди, Седеше приведен, а когато искаше да надникне навън, слагаше вехта рибарска шапка. С Бъди отново бяха приятели. След като напусна полицията и пристигна на пристанището преди журналистите, Маккейлъб отиде да се извини на Бъди, че го е подозирал в предателство. Бъди от своя страна се извини, че е използвал „Попътно вълнение“ — и по-точно каютата на Маккейлъб — за срещи с еротични масажистки. Маккейлъб обеща да каже на Грасиела за грешката си, Освен това обеща да премълчи за масажистките. Бъди обясни, че тя и така не гледала на него с добро око, та не искал положението да се влоши.

Докато се криеха на платноходката, двамата гледаха малкия телевизор на Бъди чак до късните новини. Девети канал, който предаваше на живо процеса срещу Стори, непрекъснато сменяше камерите — от съдебната зала към полицията и обратно.

Маккейлъб се чувстваше като зашеметен от събитията. Дейвид Стори внезапно бе направил самопризнания за две убийства, а в същото време градският съд му предявяваше обвинение в съзаклятие. По първите две престъпления не го заплашваше смъртна присъда, но нещата около Гън тепърва щяха да се решават, ако не сключеше нова сделка с прокуратурата.