Майкъл Конъли - Примката на совата

— Картинки? Искаш да кажеш снимки. Какви снимки?

Таферо поклати глава.

— Не. Картинки. Той ми рисуваше скици, докато се срещахме в адвокатската стая в затвора. Показваше как точно да изглежда убийството. За да прилича на картина.

Маккейлъб стисна юмруци.

— Къде са рисунките? — попита Уинстън.

Таферо пак се усмихна.

— В сейф. „Сити Нашънъл Банк“, на ъгъла на „Сънсет“ и „Дохъни“. Ключът е на връзката, която носех в джоба си.

Бош удари с юмрук по дланта си.

— Бам! — възкликна той толкова високо, че Таферо се озърна към огледалото.

— Моля ви! — прошепна операторът. — Водя видеозапис.

Бош пристъпи до вратата на стаичката и излезе. Маккейлъб го последва. Бош се обърна към него. После кимна.

— Свършено е със Стори. Чудовището се връща в мрака, от който дойде.

Дълго се гледаха, сетне Бош наруши мълчанието. — Трябва да вървя.

— Къде?

— Да се приготвя за съда.

Той се обърна и тръгна през празната канцелария на отдел „Убийства“. Маккейлъб го видя как удари с всичка сила по едно бюро, после размаха юмрук във въздуха.

Маккейлъб се върна да догледа разпита. Таферо обясняваше, че Дейвид Стори искал убийството да бъде извършено в първите часове на новата година.

Маккейлъб послуша още малко, после му хрумна нещо. Излезе в канцеларията. Детективите вече идваха да започнат работния ден. Той седна зад едно празно бюро, намери бележник и откъсна бял лист. Изписа на него: „Попитай за линкълна.“ Сгъна го и отиде до вратата на кабинета за разпити.

Почука. След малко Алис Шорт отвори вратата. Той й подаде сгънатата бележка и прошепна:

— Дайте това на Джей преди края на разпита.

Тя кимна и затвори. Маккейлъб се върна в стаичката зад огледалото.

Изкъпан и гладко избръснат, Бош излезе от асансьора и тръгна към входа на зала N. Крачеше енергично. Имаше чувството, че светът е негов. Само след няколко крачки Макавой изскочи насреща му от една ниша като койот, дебнещ неподозираща плячка.

— Детектив Бош, обмислихте ли последния ни разговор? Днес започвам да пиша.

Бош не забави крачка. Знаеше, че щом влезе в залата, трябва да действа бързо.

— Руди Таферо — каза той.

— Моля?

— Това е вашият източник. Руди Таферо. Тази сутрин разбрах.

— Детектив, казах ви, че не мога да разкривам…

— Да, знам. Но сам виждате, че аз го разкривам. Пък и вече няма значение.

— Защо?

Изведнъж Бош спря. Макавой направи няколко крачки по инерция, после се върна.

— Защо? — повтори той.

— Днес ти е щастлив ден, Джак. Имам за теб два добри съвета.

— Чудесно. Какви са?

Макавой посегна към задния си джоб за бележник. Бош го хвана за ръката.

— Недей да го вадиш. Ако видят другите репортери, ще разберат, че ти казвам нещо. — Той кимна към отворената врата на пресцентъра, където неколцина репортери се мотаеха в очакване на заседанието. — А като дойдат, ще трябва да кажа и на тях.

Макавой остави бележника на място.

— Добре. Какви са съветите?

— Първо, преметнали са те за онази история. Преди малко твоят източник бе арестуван за убийството на Едуард Гън и опит за убийство на Тери Маккейлъб.

— Какво? Той…

— Чакай. Не ме прекъсвай. Нямам много време. — Бош изчака репортерът да кимне. — Да, прибраха Руди на топло, Той е убил Гън. Искали са да го лепнат на мен и да пуснат слух по време на процеса.

— Да не би да намеквате, че Стори има пръст в…

— Точно така. От което следва съвет номер две. На твое място днес бих влязъл в залата час по-скоро. Още преди да е дошъл съдията. Виждаш ли онези момчета там? Те ще изтърват най-важното, Джак. Не искаш да си между тях, нали?

Бош обърна гръб на репортера и продължи към входа. Кимна на охраната и влезе.

Двама полицаи тъкмо водеха Дейвид Стори към масата на защитата. Фоукс вече седеше там. Лангуайзър и Крецлър седяха зад масата на обвинението. Влизайки, Бош погледна часовника си. Разполагаше с около петнайсет минути, преди съдията да се появи и да повика заседателите.

Отиде до масата на обвинението, но не седна. Приведе се опря длани и погледна двамата обвинители.

— Хари, готов ли си? — попита Лангуайзър. — Днес е големият ден.

— Днес е, но не заради онова, което си мислиш. Вие двамата сте готови да приемете самопризнание, нали? Ако признае и за двете — Джоди Кремънц и Адиша Лопес няма да му искате смъртна присъда, прав ли съм?

Двамата го изгледаха с недоумение.

— Хайде де, нямаме време. След малко ще дойде съдията. Какво ще речете, ако отида там и след пет минути ви донеса самопризнание за две убийства? Близките на Алиша Лопес ще ви носят на ръце. Нали им казахте, че нямате основания за обвинение.