Майкъл Конъли - Примката на совата

Маккейлъб го изгледа втренчено.

— И какво? Мотаеше се из пристанището и забеляза Руди, но не видя брат му, така ли?

— Не. Просто пристигнах и обиколих с колата насам-натам. Зърнах на паркинга стария линкълн на Руди и разбрах, че става нещо. Не видях брат му. Сигурно се е спотайвал някъде.

— Мисля, че е обикалял яхтите да търси още една сова за Уинстън. Тази вечер им се налагаше, да импровизират.

Бош кимна.

— Така или иначе, хвърлих едно око и видях, че вратата на яхтата зее, затова реших да проверя. Нощта е студена, а ти си твърде предпазлив, за да спиш с отворена врата.

Маккейлъб кимна.

Този път Бош ясно чу наближаващ вой на сирени. Надникна към паркинга до пристанището. Видя две патрулни коли да спират до неговата, където седеше заключен Таферо. Сирените млъкнаха, но сините лампи продължиха да мигат.

— Отивам да посрещна униформените момчета — каза той.

Почти цяла нощ ги разпитваха. Отново и отново. После полицаите си смениха местата и продължиха да задават все същите въпроси. Пет часа след престрелката на „Попътно вълнение“ вратите се отвориха и двамата излязоха в коридора.

Бош пристъпи към Маккейлъб.

— Добре ли си?

— Уморен съм.

— И аз.

Бош лапна цигара, но не я запали.

— Отивам в шерифското управление — каза той. — Искам да присъствам.

Маккейлъб кимна.

— Ще се видим там.

В тясната стаичка зад огледалното стъкло се бяха сместили трима заедно с оператора. Маккейлъб стоеше толкова близо до Бош, че усещаше дъха на ментови цигари и евтиния одеколон, който си бе сложил в колата по пътя насам. Видя в стъклото бледото му отражение. Бош гледате втренчено сцената в съседната стая.

От другата страна имаше кабинет с очукана маса, зад която седяха Таферо и служебен адвокат на име Арнолд Принс. Носът на Таферо беше покрит с лепенки, от ноздрите му стърчеше памук. Имаше и шест шева на тила, но буйната коса ги прикриваше. Санитарите се бяха погрижили за раните му още на пристанището.

Срещу Таферо седеше Джей Уинстън. Вдясно от нея беше Алис Шорт от областната прокуратура. От дясната страна — Доналд Туили от ФБР и Ървин Ървинг, заместник-началник на градското полицейско управление. През ранните утринни часове всички правозащитни служби, свързани поне малко с разследването, бяха водили ожесточена борба да се включат в случая, който несъмнено щеше да вдигне голям шум. Сега беше шест и половина. Време за разпит на задържания.

Бяха решили Уинстън да води разпита — случаят си беше неин от самото начало — а другите трима да наблюдават, готови да й дадат съвет. Тя започна с датата, часа и имената на присъстващите. След това прочете на Таферо конституционните му права и го накара да подпише потвърждение. Адвокатът заяви, че Таферо не желае да даде показания.

— Много добре — каза Уинстън, без да откъсва очи от Таферо. — Не желая да го слушам. Сега аз ще говоря. Искам да разбере какво го чака. А не после да се оплаква, че не бил разбрал и затова пропуснал възможността да окаже съдействие.

Тя погледна папката пред себе си и я разтвори. Маккейлъб видя официална бланка от прокуратурата.

— Мистър Таферо — започна Уинстън, — искам да знаете, че тази сутрин ви обвиняваме в предумишлено убийство на Едуард Гън на първи януари, опит за убийство на Теръл Маккейлъб преди няколко часа и убийство на Джеси Таферо по същото време. Знам, че познавате закона, но съм длъжна да обясня последното обвинение. Брат ви е убит при извършване на престъпление. Според калифорнийските закони подстрекателят е отговорен за неговата смърт.

Тя изчака малко, гледайки безжизнените очи на Таферо. След това пак се приведе над папката.

— Освен това трябва да знаете, че областната прокуратура даде съгласие убийството на Едуард Гън да се разглежда като особен случай. По-точно като наемно убийство. Наличието на особени обстоятелства дава основания за искане на смъртна присъда. Алис?

Алис Шорт се приведе напред. Тя беше привлекателна, нисичка жена на около четирийсет години с големи, красиви очи. Отговаряше за най-важните съдебни процеси. Твърде голяма власт за толкова дребно тяло — особено в сравнение с едрия мъж отсреща.

— Мистър Таферо, вие сте бил полицай в течение на двайсет години — каза тя. — Би трябвало по-добре от всекиго да осъзнавате тежестта на действията си. Не мога да си представя друг случай, който толкова да заслужава смъртна присъда. Ще я поискаме от съдебните заседатели. И несъмнено ще я получим.