Майкъл Конъли - Примката на совата

Репетираната й роля в пиесата свърши. Шорт се облегна назад и преотстъпи думата на Уинстън. Настана дълго мълчание. Уинстън чакаше Таферо да я погледне. Най-сетне той вдигна очи към нея.

— Мистър Таферо, вие сте човек с опит. Неведнъж ви се е случвало да посещавате подобни кабинети, макар и в друга роля. Дори и цяла година да се подготвяме, едва ли бихме успели да ви излъжем. Затова няма да се опитваме. Просто предлагаме. Предложението е еднократно и отпада веднъж завинаги, щом излезем от тази стая. Чуйте го.

Таферо пак бе отпуснал глава. Уинстън се приведе напред и го погледна в очите.

— Искате ли да живеете, или ще си опитате късмета със съдебните заседатели? Това е въпросът. И преди да отговорите, обмислете няколко подробности. Първо, заседателите ще видят на снимки какво сте сторили с Едуард Гън. Второ, ще чуят разказа на Тери Маккейлъб какво е да лежиш безпомощен и да усещаш как животът ти се изцежда капка по капка. Знаете ли, не си падам по облозите, но този път се обзалагам, че ще вземат решение за по-малко от час. И че това ще е най-бързата смъртна присъда, издавана в Калифорния.

Уинстън се облегна назад и захлопна папката. Маккейлъб неволно кимна. Справяше се много добре.

— Искаме поръчителя — каза Уинстън. — Искаме реални доказателства, които го свързват с убийството на Гън. Имам чувството, че човек като вас би се застраховал, преди да приеме подобен план. Искаме онова, с което разполагате. Каквото и да е то.

Тя погледна Алис Шорт и прокурорката кимна одобрително.

Мина почти половин минута. Накрая Таферо се завъртя към адвоката и прошепна нещо. После пак се обърни към Уинстън.

— Мамка му, по-добре сам да питам. Нищо не признавам, но да речем, че особените обстоятелства отпаднат. Какво ме чака тогава?

Уинстън избухна в смях и поклати глава. Маккейлъб се усмихна.

— Ти шегуваш ли се? — попита Уинстън. — „Какво ме чака тогава?“ Човече, ще бъдеш погребан в бетон и стомана. Това те чака. Никога, никога няма да видиш бял свят. Сделка или не, това е твърдо и няма да се промени.

Адвокатът се изкашля.

— Мис Уинстън, това едва ли е професионален…

— Пет пари не давам! Този човек е убиец. Обикновен наемен убиец… не, нещо по-лошо. Носил е значка и това го прави още по-отвратителен. Тъй че ето какво предлагаме на клиента ви, мистър Принс. Ще приемем самопризнания за убийството на Едуард Гън и опита за убийство на Тери Маккейлъб. И за двете се полага доживотна присъда. Никакви пазарлъци. Обвинението за брат му отпада. Може би така ще му е по-леко да живее. Всъщност не ме интересува. Интересува ме едно: да разбере, че досегашният му живот свърши. Край. Може да избира между смъртното отделение и строг тъмничен затвор, но и в двата случая повече няма да излезе навън. — Тя погледна часовника си. — Имате пет минути, след това си отиваме. Ако не искате сделка, чудесно — изправяме и двамата пред съда. Със Стори ще ни е трудничко, но за мистър Таферо няма спор. Обвинителите ще отрупват Алис с букети и шоколадови бонбони. Всеки ден ще е като свети Валентин… или май би било по-точно да кажа свети Валентино. Като нищо може да я изберат за прокурор на годината.

Принс вдигна на масата тънко куфарче и прибра бележника си. Не беше записал нито дума.

— Благодаря за вниманието — каза той. — Сега смятам да подадем молба за освобождаване под гаранция, а оттам минаваме към следствие и тъй нататък.

Адвокатът бутна стола назад и се изправи.

Таферо бавно вдигна глава и се вгледа в Уинстън. Очите му бяха кръвясали от разбития нос.

— Идеята за картините беше негова — каза той. — На Дейвид Стори.

За миг настана смаяна тишина, после адвокатът се свлече на стола и болезнено примижа.

— Мистър Таферо — каза Принс, — настоятелно ви съветвам…

— Млъквай, пикливо копеле — кресна Таферо. — Нали теб не те чака инжекцията. — Той се озърна към Уинстън. — Приемам сделката. Стига да не ме обвинявате за брат ми.

Уинстън кимна.

Таферо се завъртя към Алис Шорт, посочи с пръст й изчака. Тя също кимна.

— Прието.

— Момент — намеси се Уинстън. — Няма да разчитаме само на устни показания. С какво друго разполагаш?

Таферо я погледна и по устните му плъзна тъничка, жестока усмивка.

От другата страна Бош пристъпи още по-близо до стъклото. Маккейлъб видя отражението му съвсем ясно. Бош гледаше втренчено, без да мига.

— Имам картинки — каза Таферо.

Уинстън отметна кичур коса зад ухото си и присви очи. Приведе се напред.