Майкъл Конъли - Завръщането на поета

— Струва ми се, че съм виждал тия книги у тях — отвърнах аз. — Поезия ли бяха?

— Повечето. Не си падаше много по проза.

— В тия книги беше ли написано името на първия колекционер? На тоя Родман?

— Не, Родуей. Да, всички носеха неговия екслибрис. Това повишава цената, обаче твоят приятел искаше да ги притежава.

Кимнах. Всичко това доказваше теорията ми. Всъщност тя вече ставаше нещо повече от теория.

— Какво става, Хари?

Погледнах го.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знам. Задаваш много…

От дъното на книжарницата прозвуча висок звън и го предена.

— Няма значение, Хари. Носят ми още книги. Трябва да приема доставката.

— Аха.

— До скоро.

Той излезе иззад щанда и тръгна към задния изход. Погледнах си часовника. Обяд. Директорът щеше да застане пред камерите, за да говори за експлозията в пустинята и да съобщи, че е била дело на убиеца, известен като Поета. Дали Бакъс не беше избрал този момент, за да нападне Томас? Гърлото и гърдите ми се бяха свили, като че ли в помещението не бе останал въздух. Още щом Томас влезе в склада, се върнах при щанда и се надвесих да погледна монитора. Знаех, че ако провери монитора в задното помещение, ще види, че не съм излязъл, обаче разчитах, че ще отиде направо при вратата.

В ъгъла на екрана, който показваше склада, видях, че Томас поглежда през шпионката на задната врата. Очевидно необезпокоен от видяното, дръпна резето и отвори. Напрегнато се взирах в монитора, въпреки че образът беше малък и го виждах наопаки.

Ед се отдръпна и в склада влезе мъж с тъмна риза и шорти. Носеше два кашона един върху друг и Томас го насочи към близкия тезгях. Доставчикът остави кашоните, после извади електронен клипборд от горния и се върна при Томас за подпис.

Всичко изглеждаше наред, обикновена доставка. Бързо се изправих и тръгнах към вратата. Когато я отворих, чух изпиукване на електронен сигнал, но това не ме разтревожи. Затичах се към мерцедеса под дъжда, като скрих подписаната книга под шлифера си.

— Каква беше тази работа? Защо се навеждаше над щанда? — попита Рейчъл, когато седнах зад волана.

— Той има мониторна система. Дойдоха да му доставят стока и преди да си тръгна, исках да се уверя, че всичко е наред. Във Вашингтон минава три часът.

— Знам. Научи ли нещо от него, или само си купил книга?

— Научих много неща. Том Уолинг му е клиент. Или поне е бил, докато не го измамил с поръчка на книги от Едгар Алан По. Поръчвал ги по пощата, както предположихме. Никога не го е виждал, просто пращал книгите в Невада.

Рейчъл се поизправи на седалката.

— Будалкаш ли ме?

— Не. Книгите били от колекцията на някакъв човек, която Ед разпродавал. Затова били подпечатани и следователно могат да се проследят. Затова Бакъс ги е изгорил в оня варел. Не е можел да допусне възможността да останат невредими след взрива и да ги свържат с Томас.

— Защо?

— Защото определено крои нещо тук. Сигурно е нарочил Томас.

Запалих двигателя.

— Къде отиваш?

— Отзад, за да се уверя, че всичко с доставката е наред. Освен това е добре от време на време да променяме позицията си.

— А, сега пък ми предаваш уроци по елементарно наблюдение.

Без да отговоря, заобиколих отзад и видях кафявия ван на доставчика, паркиран до отворения заден вход на „Бук Карнъвъл“. Подминахме го и за миг зърнах доставчика да мъкне няколко кашона по рампата към вана си. Рекламациите, предположих и без колебание продължих нататък.

— Всичко е наред — отбеляза Рейчъл.

— Да.

— Не си се издал пред Томас, нали?

— Не. Той заподозря нещо, обаче звънецът ме спаси. Исках първо да поговоря с теб. Струва ми се, че трябва да му обясним положението.

— Вече приказвахме за това, Хари. Ако го включим в играта, той може да промени поведението си и да се издаде. Ако го е наблюдавал, Бакъс ще забележи и най-дребната промяна.

— А ако не го предупредим и нещо се обърка…

Не довърших. Вече два пъти бяхме водили тоя спор и втория път бяхме застанали на противоположни мнения. Класическо противоречие на намерения. Да осигурим ли безопасността на Томас с риск да изпуснем Бакъс? Или да рискуваме безопасността на Томас, за да се приближим към Бакъс? Всичко се свеждаше до средствата за постигане на целта и никои от нас двамата нямаше да е доволен, както и да се развиеха събитията.

— Това означава, че не бива да допуснем нещо да се обърка — заяви Рейчъл.

— Да. Какво ще кажеш да повикаме подкрепление?

— И аз смятам, че е прекалено рисковано. Колкото повече хора съберем тук, толкова по-голяма става вероятността да го подплашим.