Майкъл Конъли - Завръщането на поета

— Във всичко това има само един проблем, Бош.

— Какъв?

— Днес директорът ще даде пресконференция, но няма да каже, че сме заловили Поета. Също като теб, ние не смятаме, че в караваната е бил Бакъс.

— Обаче Бакъс не го знае. Ще го гледа по Си Ен Ен като всички останали. Но това няма да промени плана му. Така или иначе, според мен той ще нападне Ед Томас още днес. Така или иначе, ще ни прати посланието си. „Аз съм по-добър и по-умен от вас“.

Рейчъл кимна и се замисли.

— Добре — рече накрая. — Да приемем, че ти вярвам. Как ще го отиграем? Обаждал ли си се на Ед Томас?

— Още не знам как ще го отиграем и не съм се обаждал на Ед Томас. В момента пътуваме към книжарницата му. Тя е в Ориндж и отваря в единайсет. Обадих се и чух работното време по телефонния секретар.

— Защо в книжарницата? Бакъс е убил всички други полицаи в домовете им, само един в колата му.

— Защото в момента не знам къде живее Ед Томас и заради книгата. Предполагам, че Бакъс ще нанесе удара си в книжарницата. Ако греша и Ед не се появи, ще открием къде живее и ще идем там.

Рейчъл отново кимна.

— За случая с Поета са написани три книги. Чел съм и трите и във всички има сведения за участниците. Там пише, че Томас се е пенсионирал и е отворил книжарница. Мисля, че дори в едната се споменаваше името.

— Ето, виждаш ли!

Тя си погледна часовника.

— Ще стигнем ли преди да отвори?

— Ще стигнем. Определен ли е часът за пресконференцията на директора?

— Три часът вашингтонско време.

Погледнах часовника на арматурното табло. Беше десет. До отварянето на книжарницата оставаше един час. И два часа — до пресконференцията. Ако моята теория и предчувствието ми бяха верни, съвсем скоро щяхме да се срещнем с Поета. Бях готов и пълен с енергия. Усещах как адреналинът кипи в кръвта ми. По стар навик отпуснах ръка от волана и опипах хълбока си. Носех кобур с глок 27. Нямах право да нося оръжие и ако се наложеше да го използвам, щях да загазя — това нямаше да ми позволи да се върна в полицейското управление.

Но понякога рисковете, с които се сблъсква човек, налагат други рискове, които трябва да поеме. Предполагах, че ми предстои тъкмо такъв момент.

Дъждът ни пречеше да наблюдаваме книжарницата. Ако бяхме оставили чистачките включени, щяхме да се издадем. Затова отначало гледахме през мътилката на стичащата се вода.

Бяхме спрели на паркинга на търговски комплекс в град Ориндж, на Тъстин Булевард. „Бук Карнъвъл“ беше малка книжарница между един музикален магазин и някакво празно помещение. На три врати от нея забелязах магазин за оръжие.

Имаше само един вход за клиенти. Преди да заемем позиция на паркинга, бяхме заобиколили зад търговския комплекс и бяхме видели заден вход с името на магазина. Имаше звънец и надпис „НАТИСНИ ЗВЪНЕЦА ЗА ДОСТАВКИ“.

В един идеален свят щяхме да завардим и двата входа най-малко с двама души. Бакъс можеше да влезе и през предния вход като клиент, и през задния като доставчик. В днешния свят обаче няма нищо идеално. Валеше и бяхме само двамата. Паркирахме мерцедеса на разстояние пред търговския комплекс, но достатъчно близо, за да виждаме и да се намесим, ако се наложи.

Предният щанд и касата бяха точно зад витрината на „Бук Карнъвъл“. Това работеше в наша полза. Скоро след като го видяхме да отваря книжарницата, Ед Томас застана зад щанда Отключи чекмеджето на касата и разговаря по телефона. Задната част на книжарницата тънеше в мрак. Когато Ед напускаше поста си и отиваше към лавиците и витрините отзад, го изгубвахме от поглед и ни обземаше паника.

На идване Рейчъл ми беше разказала за джипиес предавателя под колата й и за потвърждението, че колегите й са я Използвали като примамка за Бакъс. И ето че сега седяхме 11 наблюдавахме мой бивш колега и в известен смисъл също го използвахме за примамка. Това не ми се струваше съвсем Редно. Искаше ми се да отида и да кажа на Ед, че е под прицел, че трябва да си вземе почивка, да напусне града. Обаче не го направих, защото знаех, че ако Бакъс наблюдава Томас и види каквото и да било отклонение от нормалното, може да пропуснем единствения си шанс да го заловим. Затова двамата с Рейчъл се отнесохме егоистично към живота на Ед Томас, макар да съзнавах, че в бъдеще ще ме измъчват угризения. Не знаех само колко силни ще са — зависеше от това как ще се развият събитията.

Първите клиенти за деня бяха две жени — дойдоха малко след като Томас отвори. И докато се ровеха в книгите, пред книжарницата спря кола, от която слезе мъж. Бе прекалено млад, за да е Бакъс, затова не вдигнахме тревога. Мъжът излезе припряно и без да купи книга. Когато двете жени си тръгнаха с покупките си, слязох от мерцедеса и тичешком прекосих паркинга до навеса пред оръжейния магазин.