Майкъл Конъли - Завръщането на поета

Мислех за това, докато чаках Рейчъл на тротоара пред терминала. Дъждът плющеше по предното стъкло. Вятърът люлееше колата на амортисьорите. Мислех за завръщането си в управлението — вече се колебаех и се питах дали и аз не повтарям собственото си безумие, или този път ще имам шанс.

Не забелязах Рейчъл в дъжда, докато не почука на предния десен прозорец. После отвори багажника и хвърли вътре сака си. Носеше зелена канадка с вдигната качулка. Сигурно й беше полезна в сблъсъка със стихиите в Дакота, обаче в Лос Анджелис я правеше прекалено едра и тромава.

— Дано да е нещо сериозно, Бош — каза тя, докато се качваше и с мокро шляпане сядаше до мен. Не направи никакъв интимен жест, аз също. Бяхме се уговорили за това по телефона. Щяхме да се държим като професионалисти, докато проверяваме предчувствието ми.

— Защо, имаш ли друга възможност?

— Не, просто снощи заложих всичко с Алпърт. Съвсем малко остава да ме заточат до живот в Южна Дакота, където, между другото, времето може би е по-хубаво оттук.

— Е, добре дошла в Лос Анджелис.

— Мислех, че съм в Бърбанк.

— Чисто формално.

След като излязохме от територията на летището, потеглих на юг към шосе 134 и оттам на изток към шосе 5. Под дъжда и в сутрешния час пик напредвахме бавно покрай Грифит Парк. После продължихме на юг. Още не бях готов да започна да се опасявам от времето, обаче оставаше малко.

Дълго пътувахме мълчаливо, тъй като комбинацията от дъжда и трафика правеше шофирането напрегнато, сигурно повече за Рейчъл, която трябваше да седи и да чака, докато аз въртях волана. Накрая тя заговори, макар и само за да даде отдушник на напрежението в колата.

— Е, ще ми разкажеш ли за този твой грандиозен план?

— Не е план, а само предчувствие.

— Не, ти каза, че знаеш какъв ще е следващият му ход, Бош.

Забелязах, че откакто се бяхме любили в мотелския ми апартамент, беше започнала да ме нарича с фамилното ми име. Зачудих се дали това е част от уговорката да се държим като професионалисти, или е някаква форма на нежност с обратен знак — да наричаш човека, с когото си бил най-интимен, с най-неинтимното му име.

— Трябваше да те докарам тук, Рейчъл.

— Е, добре, тук съм. Разказвай.

— Всъщност грандиозен план има Поета. Бакъс.

— Какво ще направи?

— Спомняш ли си книгите, за които ти казах вчера, книгите във варела и онази, която извадих?

— Да.

— Мисля, че се сещам какво значи всичко това. Разказах й за частично изгорялата касова бележка, която бях видял, „Бук Карнъвъл“, книжарницата, собственост на бившия детектив от полицията Ед Томас, последната мишена на Поета преди осем години.

— И заради оная книга във варела смяташ, че той е тук и се готви за убийството, което преди осем години му попречихме да извърши, така ли?

— Точно така.

— Вероятността е много малка, Бош. Ще ми се да ми беше обяснил всичко това преди да рискувам кожата си, за да дойда тук.

— Съвпадения няма, особено такива.

— Добре, тогава ми развий профила. Изложи ми грандиозния план на Поета.

— Е, това е специалитет на Бюрото, да профилира престъпленията. Затова няма да го направя. Обаче смятам, че целта му е точно такава. Караваната и експлозията са били инсценировка, за да прилича на грандиозен завършек. И после, още щом директорът се изтъпани пред телевизионните камери и каже, че сме го пипнали, той ще очисти Ед Томас. Съвършена символика. Това е величественият жест, абсолютното преебаване. Шах и мат, Рейчъл. Докато Бюрото се хвали, той нанася удар точно под носа им и очиства човека, с чието предишно спасяване се надуват феберейците.

— А книгите във варела? Как се вписват във всичко това?

— Според мен това са книги, които е купил от Ед Томас. От „Бук Карнъвъл“ с поръчка по пощата или даже лично. Може да са били обозначени по някакъв начин и да е възможно да бъдат свързани с книжарницата. Той не го е искал, затова ги е изгорил. Не е можел да рискува да останат невредими след взривяването на караваната. Обаче от друга страна, сред като Бакъс убие Ед Томас и се омете, агентите ще открият връзката му с книжарницата и ще разберат, че го е планирал отдавна. Това ще им демонстрира неговата гениалност. А той се стреми точно към това, нали така? Искам да кажа, ти си специалистът по профили. Кажи ми, ако греша.

— Бях специалист по профили. В момента се занимавам с престъпления в индиански резервати в Дакота.

Когато излязохме от центъра, движението започна да се ускорява. Небостъргачите във финансовия квартал потъваха з мъглите на бурята. Градът винаги ми е изглеждал призрачно по време на дъжд. В него има някаква обреченост, която ме потиска и ме изпълва с чувството, че нещо зловещо вилнее на свобода.