Майкъл Конъли - Завръщането на поета

С Рейчъл бяхме решили да не включваме Томас в разследването си, обаче това нямаше да ми попречи да вляза в книжарницата с разузнавателна цел. Щях небрежно да възстановя познанството си с Томас и да видя дали вече не е усетил, че го наблюдават. Затова щом първите клиенти за деня си тръгнаха, се задействах.

Първо се вмъкнах в оръжейния магазин, тъй като той се намираше най-близо до колата и на всеки, който наблюдаваше паркинга, щеше да му се стори странно, че съм паркирал в единия край и отивам направо в книжарницата, която бе в другия край. Нехайно обходих с поглед лъскавите оръжия под стъклената витрина и после хартиените мишени на задната стена. Бяха обичайните силуети, но имаше и варианти с лицата на Осама бен Ладен и Саддам Хюсеин. Предположих, че това се търси най-много.

Когато мъжът зад щанда попита какво ще обичам, отговорих, че само разглеждам, и излязох от магазина. Запътих се към „Бук Карнъвъл“, като първо спрях да надникна в съседното празно помещение. През мътното стъкло видях кашони, на които бяха написани заглавия на книги. Явно Томас използваше помещението за склад. На вратата имаше надпис „ДАВА СЕ ПОД НАЕМ“, следван от телефонен номер, който запомних в случай, че по-късно ни потрябва за нещо.

Влязох в „Бук Карнъвъл“. Ед Томас стоеше зад щанда, усмихнах се и той се усмихна в отговор, но виждах, че през първите няколко секунди не може да си спомни откъде ме познава.

— Хари Бош — възкликна Томас накрая.

— Здрасти, Ед, как я караш?

Ръкувахме се и в очите му зад очилата зърнах топлина, която ми хареса. Бях съвсем сигурен, че не съм го виждал от банкета по случай пенсионирането му в Спортната хижа в Долината преди шест-седем години. Косата му бе почти съвсем бяла. Обаче все още беше висок и слаб, какъвто го помнех от службата. Имаше обичая на местопрестъпление да пише в бележника си, като го държи високо и близо до лицето си, защото очилата му винаги изоставаха с една-две рецепти зад очите му. Заради тая поза в отдела му лепнаха прякора Богомолката. Внезапно си го спомних. Спомних си, че на обявата за банкета по случай пенсионирането му имаше карикатура на Ед като супергерой с пелерина, маска и голямо „Б“ на гърдите.

— Как върви книжарският бизнес?

— Добре е, Хари. Какво те води насам от големия лош град? Чух, че преди две години си се пенсионирал.

— Да. Обаче мисля да се върна на работа.

— Липсва ли ти?

— Нещо такова. Ще видим как ще тръгне.

Той като че ли се изненада и тогава разбрах, че не му липсва абсолютно нищо от службата. Винаги бе обичал да чете книги и си носеше четиво на дежурство. Сега си взимаше пенсията и си имаше тази книжарница. Живееше си Добре без всички гадости на полицейската работа.

— Случайно ли минаваш оттук?

— Всъщност не. Помниш ли някогашната ми партньорка, Киз Райдър?

— Да, естествено. И тя е идвала тук.

— Точно това имах предвид. Тя ми помогна в нещо и искам да й направя малък подарък. Помня, че веднъж ми разказа за твоята книжарница и спомена, че в района нямало друга, от която човек можело да купи книга с автограф на Дийн Кунц. Затова се чудех дали не ти е останала някоя. Ще ми се дай я подаря.

— Мисля, че ще намеря нещо. Чакай да проверя. Тия книги свършват бързо, обаче обикновено пазя по някоя за специални случаи.

Той ме остави на щанда и тръгна към вратата в дъното, която, изглежда, водеше към склад. Реших, че там е задната врата за доставки. Щом Ед изчезна, се наведох и погледнах лавиците отдолу. Видях малък видеодисплей с екран, разделен на четири части. В книжарницата имаше четири камери, които показваха касата и мен, надвесен над щанда, изглед от цялото помещение, група лавици и задния склад, където Томас наблюдаваше подобен екран.

Разбрах, че гледа мен, надвесен над своя щанд. Изправих се и припряно се опитах да измисля обяснение за действията си. След малко Томас се върна с книга в ръце.

— Намери ли каквото търсеше, Хари?

— Моля? А, искаш да кажеш, че надничах под щанда ти ли? Просто се чудех дали ти, нали разбираш, понеже си бивше ченге, имаш някакви защитни средства. Мислил ли си, че може да се появи някой, когото познаваш от едно време?

— Взимам предпазни мерки, Хари. Не се тревожи.

Кимнах.

— Радвам се да го чуя. Това ли е книгата?

— Да. Тя няма ли я? Излезе миналата година.

И ми показа книга, озаглавена „Лицето“. Не знаех дали Киз я има, но щях да я купя.

— Нямам представа. С автограф ли е?

— Да, с автограф и дата.

— Добре, взимам я.