Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Би ни отвело твърде далеч, ако поискаме да опишем подробно по какъв начин духът след своето очищение се утвърдил и в държавата. Опитът скоро показал, че по-малко поколения се задоволили с едно небрежно и безсъвестно духовно благоприличие, за да навредят твърде осезателно на практическия живот; майсторството и чувството за отговорност във всички по-високи професии, също и в техническите, ставало все по-рядко явление и така неотклонно се засилвало монополизирането на духовното развитие на държава и народ, главно на цялото учебно дело от интелектуалците, както е и днес още в почти всички европейски страни — училището, доколкото не е под контрол на Римската църква, е в ръцете на оня анонимен орден, който се формира от елита на интелектуалците. Колкото и понякога за общественото мнение да са неудобни строгостта и така нареченото високомерие на тази каста, колкото и често отделни личности да са се бунтували срещу й, нейното ръководство е все още непоклатимо, крепи я и я брани не само единството, отказът от други блага и предимства освен духовните, защищава я и станалото отдавна всеобщо убеждение и предчувствие, че тази строга школа е необходима за по-нататъшното съществуване на цивилизацията. Знае се или се предчувства: ако мисълта не е чиста и будна и почитането на духа се обезсили, то скоро вече и корабите, и автомобилите няма да вървят както трябва, тогава и за математиката, и за сметачната линия на инженера, за банката и борсата ще бъдат разклатени всяка валидност и авторитет и ще настъпи хаосът. И все пак изминало дълго време, докато си проправи път схващането, че и за външната страна на цивилизацията, за техниката, индустрията, търговията и тъй нататък е потребна общата основа на един интелектуален морал и честност.

Това, което в ония времена още липсвало на играта на стъклени перли, било способността за универсализация, за витаене над научните дисциплини. Астрономи, филолози, занимаващи се с гръцки и латински, схоластици, студенти от консерватории имали своите остроумно нагласени игри, но за всеки факултет, всяка дисциплина и нейните клонове съществували собствени език и система от правила. Изтекло половин столетие, докато бъде направен опит за хвърляне на мост над тези граници. Без съмнение причината за бавността била по-скоро от морално естество, отколкото от формално и техническо: средства за преодоляване на междите биха се намерили, но с целия строг морал на нововъзникналата духовност била свързана една пуританска плахост пред Allotria 3 3 Чуждото, странното (старогр.). — Б.пр. , пред смесването на дисциплини и категории, една дълбока и напълно оправдана боязън от връщане към греха на маниерността и вестникарските литературни притурки.

Било постижение на отделна личност, която сега с една-единствена стъпка довела играта на стъклени перли до съзнание за възможностите й, с това я изправила на прага на универсалната способност за усъвършенстване. И отново играта дължала този си напредък на връзката с музиката. Един швейцарски музиковед, едновременно фанатичен поклонник на математиката, дал нова насока на играта и с това възможност за най-просторното й разгръщане. Гражданското име на този велик човек вече не може да се издири, в съвремието му култът към личността в сферата на духовното вече е забравен, в историята той живее като Lusor (също: Joculator) Basiliensis 4 4 Играча (също: жонгльора) от Базел (лат.). — Б.пр. . Откритието му, като всяко откритие, макар негово лично постижение и чест, в никакъв случай не било израз само на лична потребност и стремеж, а било движено от един по-силен мотор.

В онова време навред у хората на духа живеело пламенно въжделение за изразителност, която да съответства на новата им мисловност; копнеели за философия, за синтез, досегашното щастие на чиста изолация в своята дисциплина смятали за недостатъчно, тук-там някой учен разчупвал рамките на своята специална наука и се опитвал да проникне в общозначимото, мечтаели за нова азбука, за нов език на знаци, чрез който би било възможно да се закрепят и обменят новите душевни преживявания. Особено убедително свидетелство за това дава трудът на един парижки учен от ония години, озаглавен „Китайски предупредителен вик“. Авторът на произведението, осмиван от много свои съвременници като Дон Кихот, впрочем виден познавач в областта на синологията, обяснява към каква опасност се приближавали науката и духовната култура, въпреки достойното си държане, щом се отказвали да създават международен език от знаци, който подобно на старите китайски йероглифи да позволява графически израз на най-сложното, без да изключва личната фантазия и изобретателност, и да бъде разбираем за всички учени в света. Най-важната стъпка за изпълнение на това изискване направил Joculator Basiliensis. За играта на стъклени перли той изнамерил принципите на нов език, именно език на знаци и формули, в който математиката и музиката участвали наравно, което давало възможност да се свързват астрономически и музикални формули, математика и музика да се привеждат под общ знаменател. Макар с това развитието й в никакъв случай да не било приключено, непознатият от Базел положил основата за всичко по-късно в историята на скъпата нам игра.