Херман Хесе - Играта на стъклени перли

По-рано упражнявана свободно от отделни хора или групички, играта се превърнала в обществена институция първо във Франция и Англия, последвани сравнително бързо от други страни, но във всеки случай дълго преди това била дружески насърчавана от възпитателната колегия. По онова време във всяка страна били определени комисии и върховен ръководител на играта с титлата Ludi Magister и официалните, провеждани под личното ръководство на магистъра игри се издигнали до духовни празненства. Естествено магистърът, както всички високи и върховни деятели на духовенството, оставал анонимен; освен неколцина приближени, никой не знаел истинското му име. Официалните и международните средства за информация, като радиото и тям подобни, се поставяли на разположение единствено при публичните големи игри, за които отговарял магистърът. Освен ръководството им към задълженията му спадали насърчаването на играчите и школите за подготовката им; преди всичко обаче магистрите трябвало най-строго да бдят за по-нататъшното развитие на играта. Единствена световната комисия на магистрите от всички страни решавала (днес едва ли се случва това) приемането на нови знаци и формули във фонда на играта, евентуалното разширяване на нейните правила и дали е желано или излишно въвеждането на нови области. Ако играта се разглежда като един вид световен език на хората на духа, то комисиите на страните под ръководството на своите магистри в целостта си са академия, която бди за богатството, развитието на този език. Комисията на всяка страна притежавала архив на играта, а това ще рече, общите изпитвани и допускани знаци и ключове, чийто брой отдавна е станал много по-висок, отколкото броят на древнокитайските йероглифи. Общо взето, предварителната подготовка на един играч на стъклени перли се смятала за достатъчна при положен последен изпит във висшите училища, особено в училищата на елита, но мълком се предполагало и ще се предполага владеенето на една от сродните науки или на музиката над средното равнище. В училищата на елита почти всяко петнадесетгодишно момче лелеело мечтата някога да стане член на комисията по играта или дори Ludi Magister. Но сред хабилитираните имало една съвсем мъничка част, която сериозно и здраво се придържала в амбицията, че би могла активно да служи на играта на стъклени перли и нейното по-нататъшно развитие. Затова всички тези любители на играта изучавали прилежно нейната теория и медитацията, а при „големите“ игри представлявали оня най-интимен кръг от смирени и всеотдайни участници, който придавал тържествен характер на публичните игри и ги предпазвал от израждане в чисто декоративен акт. За тези същински играчи и любители Ludi Magister бил княз или върховен жрец, почти божество.

Но за всеки самостоятелен играч и особено за магистъра в играта на стъклени перли на първо място стояло музицирането почти в смисъла на думите, казани някога от Йозеф Кнехт за същината на класическата музика:

„Ние смятаме класическата музика за екстракт и същина на нашата култура, защото тя е неин най-ясен, характеризираш я жест и проявление. Чрез тази музика притежаваме наследството на античността и християнството, един дух на ведра и смела благочестивост, ненадминат рицарски морал. Защото в края на краищата всяка класическа самоизява на култура означава един морал, образец на човешко поведение, съсредоточен в жест. Между хиляда и петстотната и хиляда и осемстотната година е създадена всякаква музика, стиловете и изразните средства са най-различни, но духът, нещо повече, моралът навсякъде е същият. Човешкото държане, чийто израз е класическата музика, винаги е едно и също, винаги почива на еднакви познания за живота и по неизменен начин се стреми да превъзмогне случайното. Изразителността на класическата музика означава: посветеност в трагизма на човешката природа, съгласие с човешката участ, смелост и ведрост! И все едно дали това е грацията на един менует от Хендел или Купрен, или извисената до по-нежна проява чувственост, срещана у много от италианските композитори и Моцарт, или тихата готовност за смърт на Бах, у всички неотклонно има някакво упорство, отчаяна смелост, рицарство и ек от свръхчовешки смях, от безсмъртна веселост. Такова трябва да бъде и звученето на нашите игри на стъклени перли, на целия ни живот, на всичките ни дела и страдания.“

Тези думи са записани от един ученик на Кнехт. С тях завършваме нашия обзор върху играта на стъклени перли.