Играта на стъклени перли, някога специфично забавление ту на математици, ту на филолози или музиканти, сега все повече и повече увличала истинските хора на духа. Към нея се насочвали и някои стари академии и ложи, особено прастарият съюз на странствалите из Изтока. Няколко католически ордена също подушили тук нова духовна атмосфера и били пленени от нея. И главно в известни бенедиктински трудове към играта се проявявала толкова голяма отзивчивост, че още тогава станал актуален въпросът, който и по-късно от време на време се повдигал отново, дали всъщност тази игра, допускана от църквата и папската власт, трябвало да бъде търпяна, подкрепяна или забранена.
След великото дело на базелчанина играта бързо се развила до това, което е и днес: олицетворение на духовното и естетическото, божествен култ, Unio Mysitika 5 5 Мистичен съюз (лат.). — Б.пр.
на всички обособени дялове на Universitas Literarum. В нашия живот тя е поела отчасти ролята на изкуството, отчасти на спекулативната философия и например по времето на Плиний Цигенхалс нерядко била определяна с израз, произтичащ още от поезията в „епохата на вестникарските литературни притурки“, когато с него назовавали копнежната цел на някои далновидни умове — с израза магически театър.
Независимо че от своето начало играта на стъклени перли безкрайно се разраснала по техника и обем на материала, а що се отнася до интелектуалните изисквания към участниците в нея, станала висше изкуство и наука, по времето на играча от Базел все още й липсвало нещо съществено. Дотогава всяка игра била нанизване, подреждане, групиране, противопоставяне и съсредоточаване на представи от много области на разсъдъчното и красивото, бързо припомняне на неподвластни на времето стойности и форми, чудесен мигновен полет през царството на духа. Едва значително по-късно от духовния реквизит на педагогиката и особено чрез привичките и обичаите на странствалите из Изтока в играта постепенно било привнесено и понятието съзерцание. Но проличало неблагополучието, че владеещите мнемониката, без да имат други добродетели, изпълнявали виртуозни, ослепителни игри и можели да смаят и объркат участниците с бързи, следващи едно подир друго, безбройни представления.
С времето тази виртуозност все повече и повече попадала под тежка възбрана и съзерцанието се превърнало в много важна съставка на играта, да, то вече било главното за зрителите и слушателите на всяка партия. Това означавало обръщане към религиозното. Сега същественото не било само с живо внимание и тренирана памет по интелектуален път да се следи поредността от идеи и цялата духовна мозайка на една игра, а възникнало и изискването за по-дълбоко, за по-съкровено отдаване. И именно след всеки символ, възкресен от действащия в момента ръководител на играта, било въвеждано тихо, строго наблюдение на самия знак, на величината, произхода и смисъла му, което задължавало всеки от участниците в играта напрегнато, с цялата своя същност да си припомни съдържанията му. Всички членове на ордена и на обществото на играчите усвоявали техниката и бивали подготвени за съзерцание още от елитните училища, където се отнасяли с най-голяма грижовност към изкуството на съзерцанието и медитацията. Това предпазвало йероглифите на играта от израждане в прости букви.
Дотогава впрочем играта на стъклени перли, въпреки известността си сред учените, останала чисто частно упражнение. Можела да бъде играна от един човек, от двама, четирима и само особено остроумни, добре съставени и сполучливи игри бивали фиксирани, за да бъдат опознавани и по-нататък от град на град или от страна в страна, критикувани или посрещани с удивление. Но едва сега играта бавно, превръщайки се в обществено празненство, почнала да се обогатява с една нова функция. И днес още всекиму са достъпни частните игри и се играят прилежно особено от младите. В наше време обаче при думите игра на стъклени перли всеки мисли преди всичко за тържествените публични игри. Те се устройват под ръководството на малцина превъзходни майстори, начело на които във всяка страна застава Ludi Magister или първомайстор при благоговейната заслушаност на поканените и напрегнатото внимание на слушателите от всички краища на света; нерядко тези игри продължават дни и седмици и докато някоя от тях се отпразнува тържествено, всички участници и слушатели водят заедно — по точни предписания, които обхващат дори и продължителността на съня — умерен и безкористен живот на абсолютно потъване в размисъл, сравним по строгото разпределение на часовете на деня с битието на каещите се грешници, които изпълняват един от обетите на свети Игнатий.
Читать дальше