Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Първоначално играта не била нищо повече от остроумно упражнение за паметта и комбинативните способности, увлякла студенти и музиканти, и вече се каза, играела се както в Англия, така и в Германия още преди да бъде „открита“ тук, във Висшето музикално училище на Кьолн, и да получи името, което носи и до днес, след толкова много поколения, макар че отдавна няма нищо общо със стъклените перли. С тези перли си служил откривателят й — Бастиан Перо от Калв, един малко чудат, но умен, общителен и обичащ хората музиковед; вместо букви, цифри, музикални ноти или други графични знаци Перо, който впрочем оставил и една студия върху „Разцвет и упадък на контрапункта“, заварил в кьолнския кръжец една сравнително добре развита от учащите се игра: те се обръщали един към друг, обявявайки в съкратени формули популярни мотиви от своята дисциплина или началото на класически композиции, при което призованият трябвало да отговори с продължение на творбата, а още по-добре в по-висока или по-ниска тоналност, или пък в контрастираща антитема. Това било упражнение на паметта и способността за импровизиране (както, макар и не закрепено в теоретически формули, се практикувало при свирене на чембало, лютня, флейта или при пеене), допуска се, че било широко въведено сред усърдно изучаващите музика и контрапункт по времето на Щютц, Пахелбел и Бах. Бастиан Перо, любител на заниманията с различни занаяти, който собственоръчно направил много пиана и клавесини по образеца на старите и най-вероятно се числял към странствалите из Изтока и за когото още се носи мълвата, че умеел да свири на цигулка по стария, след хиляда и осемстотната година забравен начин, с високо извит лък и ръчно регулиране на дължината му, та Перо, по образеца на простото детско сметало с топки, направил рамка с няколко десетки телове, а на тях нанизал стъклени перли с различна големина, форма и цвят. Теловете отговаряли на нотните линии, перлите на нотните стойности и тъй нататък, така със стъклени перли той претворявал музикални цитати или измислени теми, променял, преобразявал и транспонирал, развивал ги и ги противопоставял. Това било, що се отнасяло до техническата страна, наистина една играчка, но тя се харесала на учениците, възпроизвеждали я, станала мода, също и в Англия известно време музикалните упражнения се водели по този примитивно-прелестен начин. И както толкова често, и тук едно дълговечно и многозначително дело получило името си от преходно странично нещо. Това, в което по-късно се превърнала играта за участниците в кръжеца и нанизаните с перли телове на Перо, и до днес носи станалото вече широко известно име игра на стъклени перли.

Виждаме две-три десетилетия по-късно играта позагубила от известността си сред студентите по музика, но затова пък подета от математиците и за дълго време от нейната история остава характерно, че тя винаги била предпочитана, използвана и развивана по-нататък от науките, които в момента преживявали своя необикновен разцвет или възраждане. Математиците довели играта до нова висока подвижност и съвършенство и тя вече придобила нещо като съзнание за собственото си достойнство и възможностите си, това протекло успоредно с общото развитие на тогавашното културно съзнание, което преодоляло голямата криза и както се изразява Плиний Цигенхалс: „Със скромна гордост поело ролята да принадлежи към една късна култура, да отразява състояние, което отговаря примерно на късната античност, на елинистическо-александрийската епоха.“

Така казва Цигенхалс. Сега, като се опитваме да изведем докрай нашия обзор върху историята на играта на стъклени перли, установяваме: преминавайки от музикалните към математическите среди (преход, който във Франция и Англия се извършил по-бързо и по-рано, отколкото в Германия), играта била толкова развита, че с особени знаци и абревиатури можела да изразява математически процеси; играчите, развивайки я взаимно, си помагали с абстрактните формули, представяли един другиму линиите на усъвършенстване и възможностите на своите науки. Тази математико-астрономическа игра на формули изисквала голямо внимание, съобразителност и съсредоточеност и сред математиците още тогава званието добър играч на стъклени перли се ценяло високо, било равно по смисъл на много добър математик.

Идвали времена, когато почти всички науки възприемали играта, подражавали й, значи, че я приспособявали за своята област; това е потвърдено за класическата филология и логиката. Аналитичната трактовка на музикалните стойности довела до това, музикалните процеси да се обхващат във физико-математически формули. Малко по-късно с този метод започнала да работи филологията и да измерва езиковите съчетания по начин, по който физиката мери естествените процеси; присъединила се и естетиката на изобразителните изкуства, където отдавна вече, след появата на архитектурата, съществувало отношение към математиката. И сега между получените по този път формули откривали нови и нови отношения, аналогии и подобия. Всяка наука, която овладявала играта, си създавала за тази цел език от формули, абревиатури, комбинативни възможности, навсякъде сред елита на младата интелигенция били широко известни игрите с поредици от диалози и формули. Играта не била просто упражнение и не просто отдих, а изкристализиралото самочувствие на една духовна овладяност; особено математиците я упражнявали едновременно с аскетическа и спортсменска виртуозност и формална строгост, намирали удоволствие в това, което помагало да се облекчи последователно съблюдаваният още тогава отказ На хората на духа от светски наслади и стремежи. Играта на стъклени перли допринасяла значително и за пълното преодоляване духа на вестникарските литературни притурки и за онази новосъбудена радост от точните интелектуални упражнения, на която дължим появата на новото, монашески строго духовно целомъдрие. Светът се променил. Духовният живот от времето на вестникарските литературни притурки можел да се сравни с изродено растение, което пилее сили за болестно увеличени израстъци, а последвалите корекции — с изрязването на растението до корен. Младите хора, които искали да се посветят на хуманитарните науки, вече не разбирали под това повърхностни знания, уловени тук или там из университетите, където прочути и велеречиви професори без авторитет им поднасяли остатъците от някогашната висока образованост; сега те трябвало да учат също така строго, и дори още по-строго и по-методично, отколкото някога се налагало на инженерите в политехниката. Предстояло им да изминат стръмен път, трябвало да пречистят и повишат мисловните си способности чрез математиката и аристотелевско-схоластичните упражнения, освен това да се научат на самоотречение от всички блага, които преди за редица поколения учени минавали за желателни и заслужаващи да бъдат постигнати: бързо и лесно печелене на пари, слава и почести в обществото, похвали във вестниците, бракове с дъщери на банкери и фабриканти, разглезеност и разкош в материалния живот. Поетите, издавани в големи тиражи, носители на Нобелова награда и собственици на красиви вили, големите лекари с ордени и слуги в ливреи, академиците с богати съпруги и блестящи салони, химиците членове на контролните съвети на индустриални предприятия, философите с фабрики за развлекателно четиво и за въодушевени реферати в препълнени зали, където получавали аплодисменти и букети — всички тези изчезнали фигури и до днес не са се завърнали. Естествено пак имало още много надарени млади хора, за които тези фигури били завидни образци, но пътищата към обществена почит, към богатство, слава и лукс вече не водели през аудиториите, семинарите и докторските дисертации, дълбоко замрелите интелектуални професии претърпели банкрут в очите на света и затова си извоювали отново една изкупително-фанатична всеотдайност на духа. Дарованията, които се стремели повече към блясък или благоденствие, трябвало да обърнат гръб на станалата нелюбима духовност и да потърсят професиите, на които било предоставено благополучието и печеленето на пари.