Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Вера Ганчева

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/222

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание:

Херман Хесе. Играта на стъклени перли

Издателство „Хемус“, София, 1999

Художник: Веселин Цаков

ISBN 954-428-189-4

Магистър на играта Йозеф III (лат.). — Б.пр.

Целокупност, всеобщност на науките (лат.). — Б.пр.

Чуждото, странното (старогр.). — Б.пр.

Играча (също: жонгльора) от Базел (лат.). — Б.пр.

Мистичен съюз (лат.). — Б.пр.

Вътрешен глас, божествена същност, божествен промисъл — Б.пр.

Любов към съдбата си (лат.). — Б.пр.

Избраните (лат.). — Б.пр.

Цвета на младостта (лат.). — Б.пр.

Людовик Жестоки (лат.) — игра с прозвището, дадено от Хесе на приятеля му, художника Луи Мулье.

Хат II от Калв (лат.) — Калв е родният град на Хесе.

Ум особено възприемчив, познания не лоши, поведение похвално (лат.). — Б.пр.

Ум надарен и необикновено жаден за нови успехи, печели симпатии със своята вежливост (лат.). — Б.пр.

Към абсурд (лат.). — Б.пр.

Роб, ратай, слуга (нем.). — Б.пр.

Приятелю (лат.) — Б.пр.

Играчи (лат.) — Б.пр.

Многоуважаеми (лат.). — Б.пр.

Така бил наричан немският писател Мартин Опиц (1597–1639) — Б.пр.

Основни понятия в древнокитайската философия за борбата и взаимодействието между полярните сили (светло и тъмно, твърдо и меко, мъжко и женско начало) в природата. — Б.пр.

От особен род (лат.). — Б.пр.

И така (лат.). — Б.пр.

Деен живот (лат.). — Б.пр.

Господин (лат.). — Б.пр.

Добрият гений (лат.). — Б.пр.

Касталийските дела (лат.). — Б.пр.

Частен курс за запознаване с касталийските дела (лат.). — Б.пр.

Ежегодна или тържествена (лат.). — Б.пр.

На творческия дух (лат.), — Б.пр.

Нов човек (лат.). — Б.пр.

Дявол, сатана (лат.). — Б.пр.

Активен живот (лат.). — Б.пр.

Съзерцателен живот (лат.). — Б.пр.

Град в древна Италия, в чиито покрайнини била вилата на Цицерон; оттам названието и на неговите „Тускулански беседи“. — Б.пр.

Джобен справочник, ръководство (лат.). — Б.пр.

Студенте (лат.). — Б.пр.

За по-голяма слава на Касталия (лат.). — Б.пр.

Отвъд стените (лат.). — Б.пр.

Средновековен девиз и поздрав на католическите монаси: „Помни смъртта!“ (Лат.) — Б.пр.

Стиховете в книгата преведе Федя Филкова. — Б.р.

„Сума против езичниците“ — едно от двете основни произведения на Тома Аквински (1225 или 1226 — 1274 г.). — Б.р.

„Криза“ (1928). — Б.а.

Ню Йорк, 1948 г. Цитатите са взети оттам. — Б.а.

Т.е. Стриндберг, нарекъл последното си жилище „Синята кула“. — Б.а.

Роман на Стриндберг (1896). — Б.а.

„Това си ти“ (санскр.). Виж „Степният вълк“. — Б.а.

Или може би по-точно „роман на изграждането“, „на развитието“ (на личността). — Б. а.

В предисловието към сборника статии „Война и мир“ (1946) Хесе посочва: „Политическия си път аз започнах доста късно, близо четиридесетгодишен. Страшната действителност на войната ме пробуди и изведе от състоянието на пасивност и аз бях дълбоко потресен от лекомислието, с което мои бивши колеги и другари се поддаваха на този Молох.“ — Б.а.

Т.е. „образ“ (лат.). — Б.а.

От гр.: „божество“, „съдба“. — Б.а.

В романа „Нарцис и Голдмунд“ (1930). — Б.а.

Цит. от „Степният вълк“. — Б.а.

Т.е. картини, рисувани от душевноболни. — Б.а.

В старогръцката митология — извор в подножието на Парнас. — Б.а.

„Кнехт“ означава „роб“, „ратай“, „слуга“. — Б.а.