Херман Хесе - Играта на стъклени перли

— На драго сърце съм съгласен — извика майсторът и в тона му вече звучеше нещо като сбогуване, тогава Кнехт повиши глас и разкри и другото, а именно, че се страхува, при възможност намерението относно „Мариафелс“ да завърши щастливо, да не го пратят в Рим или още по-далеч на дипломатическа служба.

— Този изглед — заключи той — ще влияе потискащо, като задръжка на старанието ми в манастира, защото да бъда за дълго изтласкан настрана в една дипломатическа служба за мен би било крайно нежелателно.

Магистърът събра вежди и вдигна неодобрително показалец:

— Ти говориш за изтласкване настрана, действително думата е лошо избрана. Никой никога не е мислил за изтласкване, по-скоро за отличие, за издигане. Нямам право да ти давам сведения за начина, по който по-късно ще бъдеш използван, нито пък обещания. Но все пак мога да разбера съмнението ти и вероятно ще ти бъда в помощ, в случай че ти наистина продължаваш да изпитваш този страх. А сега чуй: имаш една положителна дарба да ставаш приятен, да бъдеш обикван, някой зложелател би те нарекъл едва ли не магьосник; вероятно на тази дарба се дължи твоето двукратно изпращане в манастира. Но не използвай прекалено много тази дарба, Йозеф, и не се опитвай да насочваш постиженията си само нагоре. Сполучиш ли с отец Якобус, тогава ще дойде и най-добрият момент да отправиш личната си молба към колегията. Днес това ми се вижда твърде рано. Съобщи ми, когато си готов да тръгнеш на път.

Йозеф мълком изслуша тези думи, придържайки се повече в благосклонността, скрита в тях, отколкото в упрека, и наскоро след това замина за „Мариафелс“.

Там почувства много благотворно увереността, която дава една строго очертана задача. Свръхвсичко тази задача беше важна и почтена и в известно отношение дълбоко личното желание и поръчението съвпадаха: колкото може повече да се сближи с отец Якобус и да спечели пълното му приятелство. Че новата му мисия тук в конгрегацията се приемаше сериозно и че той самият сякаш бе повишен, впрочем му доказа някак промененото държане на предстоятелите на манастира, особено на абата, то беше не по-малко дружеско, но в една доловима степен по-почтително, отколкото преди. Йозеф вече не беше младият гост без ранг, по отношение на когото можеха да бъдат любезни заради произхода му и от благоразположение към неговата личност, сега го приемаха и се отнасяха към него по-скоро като висш касталийски чиновник, пълновластен посланик. И вече не така сляп за тези неща, той си направи свои заключения.

В държанието на отец Якобус във всеки случай не можа да открие никаква промяна. Приветливостта и радостта, с които той го поздрави, без да изчаква молбата или предупреждението на Кнехт — сам напомни за уговорената обща работа, — го развълнуваха дълбоко. Сега неговият план за работа и протичането на деня придобиха значително по-различен облик, отколкото преди отпуската. В работния план и кръга от задължения този път курсът по игра на стъклени перли вече не заемаше първо място и за изследванията му в музикалния архив, както и за колегиалното сътрудничество с органиста изобщо не ставаше дума. На първо място сега стоеше обучението при отец Якобус, едно обучение по много клонове на историческата наука едновременно, с което отецът въвеждаше своя любим ученик не само в предисторията и ранната история на бенедиктинския орден, но също и в науката за издирване на източници за ранното Средновековие, освен това в един специално определен час той четеше с него в оригинал старите хронисти. На отеца допадаше, че Кнехт го обсипва с молби да позволи и младият Антон да взема участие, но не му беше трудно да го убеди, че и най-добре настроеният трети значително би пречил при този вид най-частно обучение, ала все пак Антон, който нищо не подозираше за застъпничеството на Кнехт, бе поканен да участва само в четенето на хронистите и бе крайно щастлив от това. Няма съмнение, тези часове за младия брат, за чийто по нататъшен живот не знаем нищо, са едно отличие, наслада и подтик от най-висш род; като млад послушник той може да бъде слушател и да взема известно участие в обмяната на мнения и работата на двама от мъжете с най-чист дух и рядък ум на своето време. Задължението на Кнехт към отеца се изразяваше в едно текущо въвеждане в историята и структурата на Касталия и ръководните идеи на играта на стъклени перли, а когато станеше нужда и в лекции по епиграфика и по науката за изследване на източниците, при което ученикът ставаше учител, а уважаваният учител — внимателен слушател, твърде често и критик, и човек, когото трудно можеш да задоволиш с отговорите на поставяните от него въпроси. Недоверието му към целия касталийски манталитет беше винаги будно, тъй като чувстваше, че на Касталия липсва едно същинско религиозно поведение, той се съмняваше в нейната способност и честолюбието й да възпита действително сериозно вземан човешки тип, макар че в лицето на Кнехт срещу него се възправяше един толкова благороден резултат от това възпитание. Неговото недоверие никога не бе приспано напълно и когато отдавна, доколкото бе възможно чрез примера и обучението на Кнехт, бе извършен един вид прелом в схващанията му и отдавна беше решил, че трябва да се застъпи за сближаването на Касталия с Рим, бележките на Кнехт са пълни с драстични, винаги записани в момента примери и ние привеждаме един от тях: