Херман Хесе - Играта на стъклени перли

— Ти извърши работата си отлично — каза му той и добави с лека усмивка: — Действително не проявих верен усет, когато съветвах да не те изпращат в манастира. Но това, че ти освен абата си очаровал и великия отец Якобус и си го настроил благосклонно към Касталия, е много. То е повече, отколкото който и да е би дръзнал да се надява.

Два дена по-късно майсторът на играта го покани заедно с Дюбоа и тогавашния ръководител на валдцелското елитно училище, наследника на Цбинден, на обяд и по време на разговора след яденето неочаквано се появиха новият майстор по музика и архиварят на ордена, следователно двама други членове на върховната колегия, и единият ги отведе в дома за гости на дълга беседа. Тази покана за пръв път и видимо за всички изведе Кнехт към най-тесния кръг на кандидатите за върховни длъжности и веднага издигна осезаема преграда между него и масата от елита на играчите, което той, „пробуденият“, долови болезнено. Впрочем засега му дадоха отпуск от четири седмици и паспорт, какъвто ползваха чиновниците, за да отсядат в домовете за гости на провинцията. Макар да не му възложиха никакви задачи, нито дори задължението да се регистрира, той пак можа да забележи, че е наблюдаван отгоре, защото, щом предприе няколко посещения и излети до Койперхайм, Хирсланд и Източноазиатския институт, там веднага получаваше покани от висшите служебни лица; и стана тъй, че през тези няколко седмици фактически се запозна с цялото управление на ордена и с мнозинството от магистрите и преподавателите. Ако не бяха тези многобройни официални покани и познанства, излетите биха били за Кнехт връщане в света и свободата на неговите студентски години. Той ги ограничи преди всичко заради Тегулариус, който изживяваше тежко всяко прекъсване на тяхната нова среща, но и заради играта на стъклени перли, защото много му се искаше отново да вземе участие и да се изяви в най-новите упражнения и постановки на проблемите, в това Тегулариус му оказваше незаменима помощ. Другият му близък приятел — Феромонте, принадлежеше към щаба на новия майстор по музика и в това време успя да се види с него само два пъти; намери го погълнат от работа и щастлив от нея, той се бе заел с една голяма музикално-историческа задача, отнасяща се до гръцката музика и нейния по-нататъшен живот в танците и народните песни на балканските страни; горящ от желание да споделя, той разказа на приятеля си за своите най-нови работи и находки; те засягаха епохата на постепенния упадък на бароковата музика към края на осемнадесетото столетие и проникването на една нова музикална същност от страна на славянската народна музика.

По-голямата част от това празнично ваканционно време Кнехт обаче прекара във Валдцел, зает с играта на стъклени перли, и повтори с Фриц Тегулариус по бележките му от един частен курс това, което магистърът бе преподавал в двата последни семестъра на напредналите, и след двегодишно отсъствие с всички сили се вживя в благородния свят на играта, чието вълшебство изглеждаше неразделно от живота му и абсолютно необходимо както музиката.

Едва през последните дни на отпуската Magister Ludi заговори за изпращането на Йозеф отново в „Мариафелс“ и за най-близкото му бъдеще и задачи. Отначало в тона на свободен разговор, а после по-сериозно и по-настойчиво, той му разказа за един план на колегията, на който повечето от магистрите, както и господин Дюбоа, държели твърде много, а именно планът за в бъдеще Касталия да има постоянно представителство при Светия престол в Рим. Било, така продължи по-нататък майстор Томас по своя изискан и спечелващ събеседника начин, крайно важно, бил дошъл историческият момент, или поне наближил, да се хвърли мост над старата бездна между Рим и ордена, във вероятни бъдещи опасности те без съмнение щели да имат общи врагове, да бъдат другари по участ и естествени съюзници, а досегашното състояние не бивало да продължава повече, всъщност било и недостойно: тъкмо двете власти в света, чиято историческа задача е запазването и грижата за духа и мира, да продължават да живеят така редом и почти чужди една на друга. Римската църква, въпреки тежките загуби, превъзмогнала сътресенията и кризите от последната голяма епоха на войни, била се обновила и пречистила чрез тях, докато тогавашните светски институции на науката и образованието били навлезли в залеза на културата; и първо върху техните руини били възникнали орденът и идеята за Касталия. Дори само за това и заради достопочтената й възраст, църквата трябвало да получи първенство; тя била по-старата, по-знатната, утвърдена в повече и по-големи бури власт. Първоначално се отнасяло за това да се събуди и поддържа съзнание за сродство на двете власти и в Римската, че те ще трябва да разчитат една на друга във всички допустими идни кризи.