Херман Хесе - Играта на стъклени перли

„Отецът: «Вие, касталийците, сте големи учени и естети, мерите стойността на гласните в някое старо стихотворение и поставяте своите формули във връзка с някаква планетна орбита. Това е очарователно, но — игра. Игра е и вашата най-върховна тайна и символ, играта на стъклени перли. Искам още да призная, че правите опит да издигнете едно средство за набожно смирение. Но тайнствата не възникват от такива старания, играта си остава игра.»

Йозеф: «Вие смятате, отче, че на нас ни липсва основата на теологията.»

Отецът: «Ах, за теология не бива и да говорим, вие сте твърде далеч от това. Биха ви послужили няколко по-прости основи, примерно една антропология, една действителна наука и едно действително познание за човека. Вие не познавате човека, нито животинското в него, нито богоподобието му. Познавате само касталиеца, който е нещо специално, особена каста, едно изтънчено опитно отгледано същество.»“

За Кнехт бе необикновено щастлив случай, че посредством тези часове получи въобразимо най-благодатното и широко поле за своята задача да спечели отеца за Касталия и да го убеди в значението на едно съюзничество. Така бе поставен при стечение на обстоятелствата, което толкова съвършено отговаряше на всички негови лични желания и представи, че скоро изпита нещо като угризение на съвестта, защото му се виждаше засрамващо и недостойно, когато уважаваният човек с такова доверие и всеотдайност седеше срещу него или се разхождаха заедно под аркадите на манастирския двор, той да продължава да е обект и цел на тайни политически намерения и сделки. Кнехт не би могъл дълго да издържи това положение мълчаливо и се замисляше само над формата, която да придаде на собственото си демаскиране, ала за негова изненада старецът го изпревари.

— Мили приятелю — каза един ден той, сякаш между другото, — ние действително намерихме крайно приятна, така смятам аз, и плодотворна форма за размяна на мнения. Двете дейности, които през целия си живот най-много съм обичал, да уча и да обучавам, намериха ново, чудесно съчетание в нашите съвместни работни часове и за мене това дойде в най-подходящо време, защото старостта ми наближава и аз не бих могъл да си представя по-добро лечение и освежаване от нашите часове. Следователно, що се отнася до мене, при съвместните ни занимания във всеки случай аз съм печелещият. Напротив, не съм толкова сигурен дали вие, приятелю, и преди всичко хората, чийто пратеник сте и на които служите, ще спечелят от тази работа толкова много, колкото може би се надяват. Бих искал да предотвратя някакво по-късно разочарование и освен това да не допусна между нас да възникне някакво неясно отношение, ето защо позволете на стария практик един въпрос: престоят ви в нашето манастирче, колкото и да ми е приятен, естествено често ме е карал да се замислям. Доскоро, до неотдавнашната ви отпуска, вярвам, можах да установя, че смисълът и целта на присъствието ви при нас и вам самия в никакъв случай не бяха съвършено ясни. Правилни ли са наблюденията ми?

И когато Кнехт потвърди, той продължи:

— Добре. От завръщането ви след тази отпуска нещата се промениха. Вие вече не размишлявате и не се тревожите за целта на своето присъствие тук, а я знаете с положителност. Така ли е? Добре, значи, правилно съм отгатнал. Вероятно съм на прав път и с представата, която си създавам за целта на вашето посещение. Вие имате дипломатическа задача и тя не засяга нито нашия манастир, нито господин абата, а мене. Виждате, от вашата тайна не остава почти нищо. И за да изясня напълно положението, предприемам последната стъпка и ви давам съвет напълно да споделите с мене и останалото. И тъй, как е формулирана задачата ви?

Кнехт беше скочил и стоеше срещу него изненадан, смутен и почти объркан.

— Имате право — извика той, — но като ме улеснявате с това изпреварване, вие ме и засрамвате. От известно време аз размишлявам как да придам на нашите отношения яснотата, която вие толкова бързо постигнахте. Щастие е, че моята молба да бъда под ваше наставничество и споразумението за въвеждането ми във вашата наука са още преди датата на отпуската ми. Иначе това вероятно би изглеждало като дипломация от моя страна и нашите изследвания — само предлог!

Старецът го успокои приятелски.

— Не искам нищо, освен да помогна ние двамата да направим крачка напред. Чистотата на вашите намерения не се нуждае от потвърждение. И ако аз ви изпреварих и не причиних нищо, което да ви се струва нежелателно, то всичко е наред.