Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Тук Кнехт си помисли: „Охо, значи, те искат да ме пратят в Рим и възможно е завинаги!“ И спомняйки си предупреждението на стария майстор по музика, вътрешно незабавно се приготви за защита.

Майстор Томас продължи, че чрез мисията на Кнехт в „Мариафелс“ била направена важна крачка в това толкова отдавна желано от страна на Касталия развитие. Тази мисия, всъщност само един опит, един жест на учтивост, незадължаващ към нищо, била предприета без странични намерения по покана от тамошния партньор, в друг случай естествено не биха използвали един нямащ представа от политика играч на стъклени перли, а някой млад чиновник от кръга на господин Дюбоа. Сега обаче този опит, малката безобидна мисия дала изненадващо добър резултат, благодарение на нея един от водещите умове на днешния католицизъм, отец Якобус, се запознал по-отблизо с духа на Касталия, който доскоро изобщо отхвърлял, създал си по-благосклонна представа за него. Били благодарни на Йозеф за ролята, която играл при това: И именно тук се криел смисълът и успехът на неговата мисия и от този зрителен ъгъл трябвало по-нататък да се наблюдава и развива не само целият опит за приближаване, но особено изпращането и работата на Кнехт. Осигурили му отпуска, която можела да бъде още малко удължена, в случай че той пожелае, обяснили се основно и го запознали с повечето от членовете на върховната колегия, те изразили доверие към Кнехт и възложили нему, майстора на играта на стъклени перли, да го изпрати повторно с особена задача и разширени права в „Мариафелс“, където той за щастие бил уверен, че ще намери радушен прием.

Той замълча малко, сякаш за да остави време на своя слушател за някакъв въпрос, ала Кнехт само с един вежлив жест на преданост даде да се разбере, че слуша внимателно и очаква поръчението.

— Задачата, която имам да ти възложа — каза тогава майсторът, — е следната: ние възнамеряваме, по-рано или по-късно, да създадем постоянно представителство на нашия орден при Ватикана, възможно е да бъде и на взаимни начала. Ние, като по-млади, сме готови да се отнесем към Рим в никакъв случай не сервилно, но с крайно страхопочтително поведение, на драго сърце сме готови да приемем по-ниския ранг и да му оставим първенството. Може би — аз зная това толкова малко, колкото и господин Дюбоа — папата да приеме нашата гореща молба още днес; но това, което безусловно искаме да избегнем, е един отрицателен отговор оттам. Сега има само един познат нам мъж, до който можем да се доберем и чийто глас в Рим е с най-голяма тежест — отец Якобус. И твоето поръчение е да се върнеш в бенедиктинския орден и да живееш така, както досега, да се занимаваш с изследвания, да водиш безобиден курс по игра на стъклени перли и цялото си внимание и грижовност да насочиш към постепенното спечелване на отец Якобус за нас и за това той да се съгласи и застъпи в Рим за намерението ни. Този път крайната цел на твоето изпращане следователно е строго очертана. Колко време ще ти е потребно, за да я постигнеш, не е от значение, ние смятаме, че ще трае най-малко още една година, но могат да бъдат две и повече. Ти естествено познаваш темпото в Бенедиктин и сигурно си свикнал да се пригаждаш към него. При никакви обстоятелства не бива да правим впечатление на нетърпеливи и жадни, работата трябва да съзрее от само себе си, нали така? Надявам се, че си съгласен с поръчението и моля откровено да изкажеш каквото и възражение да имаш. Ако желаеш, ще ти предоставим няколко дни за размисъл.

Кнехт, когото след някои предварителни разговори тази задача вече не изненада, заяви, че времето за размисъл е излишно, покорно прие поръчението, но добави:

— Вие знаете, че мисии от този род се удават най-добре, когато оня, на когото са възложени, не трябва да се преборва със свои вътрешни задръжки и съпротива. Аз нямам никакво възражение срещу самата задача, разбирам нейната важност и се надявам тя да ми е по силите. Но изпитвам някакъв страх и притеснение заради бъдещето си; бъдете така добър, магистър, и изслушайте моята съвсем лична егоистична молба и признанието ми. Както знаете, аз съм играч на стъклени перли, вследствие на моето изпращане при отците вече пропуснах цели две години от следването си, не научих нищо ново, занемарих изкуството си, сега се прибавя най-малкото още една година, вероятно и по-дълго. Не бих искал в това време още повече да изостана. Затова моля за по-чести краткотрайни отпуски във Валдцел и за установяване на постоянна радиовръзка при докладите и специалните занятия във вашия семинар за напреднали.