Херман Хесе - Играта на стъклени перли

— Оказаха ми честта с едно поръчение за вас, многоуважаеми — доволен му извика той със своя покровителствен тон и веднага премина в иронично дразнещ, възникнал поради още не съвсем изяснените приятелски отношения между духовния и касталийския орден и всъщност създаден от отец Якобус. — Впрочем най-голямото ми уважение към вашия Magister Ludi. Умее да пише писма! Писал ми е на латински господинът, бог знае защо; при вас, касталийците, когато правите нещо, човек никога не знае дали възнамерявате да му окажете внимание, или да го осмеете, уважение или поучение е това. И така, този достопочтен Dominus 24 24 Господин (лат.). — Б.пр. ми е писал на латински, и то на един латински, който сега в целия наш орден не знае никой, единствено с изключение на отец Якобус. Това е латински, сякаш излязъл непосредствено от школата на Цицерон, и към него едно добре отмерено парфюмиране с църковнолатински, за което естествено също не се знае дали е наивно — само примамка за нас, духовниците, — или е замислено иронично, а може да е възникнало просто от неукротим подтик към играта, стилизирането и декорацията. И така, многоуважаемият ми пише: там смятали за желателно отново да ви видят и прегърнат, а и да установят доколко, да речем, дългият престой Сред полувраговете ви е влиял покваряващо в морално-стилистично отношение. Накратко, доколкото правилно съм разбрал и разтълкувал просторното литературно художествено произведение, на вас ви се дава отпуск, а аз съм замолен да изпратя своя гост за все още неопределен срок във Валдцел; не завинаги, разбира се, защото бързото ви завръщане тук, доколкото и на нас ни изглежда приятно, е в намеренията на тамошните власти. Е, сега прощавайте, дълго не ще мога достойно да интерпретирам целия финес на написаното и магистър Томас едва ли очаква от мене това. Писъмцето трябва да ви предам, а сега вървете, обмислете дали и кога ще отпътувате. Ние ще чувстваме отсъствието ви, мили мой, и в случай че трябва да останете твърде дълго там, няма да пропуснем да настояваме пред вашата колегия отново да ви върне.

В писмото, което той предаде на Кнехт от името на колегията, се съобщаваше накратко, че за отдих, както и за разговори с ръководството му се позволява да се върне в отпуск и че в най-скоро време го очакват във Валдцел. Нека не се съобразява със завършването на текущия курс за начинаещи, при условие че абатът не изрази особено желание за това. Поздравява го и старият майстор по музика. Прочитайки този ред, Йозеф се смая и замисли как авторът на писмото Magister Ludi бе стигнал до идеята да включи този поздрав, който бездруго не се свързваше добре със служебното писмо? Трябва да бе имало някаква конференция на цялата колегия, за която бил извикан и старият майстор. Не, не го засягаха заседанията и решенията на възпитателната колегия, но този поздрав го трогна чудно, той му прозвуча необикновено колегиално. Все едно какъв въпрос е занимавал конференцията, поздравът доказваше, че най-висшестоящите по този повод са говорили и за Кнехт. Нещо ново ли му предстои? Дали няма да бъде отзован? И ще бъде ли това издигане, или крачка назад? Но в писмото се говореше само за отпуск. Да, а на този отпуск той искрено се зарадва, с най-голямо удоволствие би тръгнал още утре. Ала трябваше поне да се сбогува с учениците си и да им даде указания. Антон щеше да се натъжи много, че той ще отпътува. Дължеше посещения за сбогуване и на някои от отците. Сега помисли за Якобус и едва ли не, за свое удивление, изпита лека болка в душата си, един трепет, който му каза, че със сърцето си е по-привързан към „Мариафелс“, отколкото сам смята. Тук му липсваше много от онова, с което бе свикнал и което му бе скъпо, но в течение на две години в представите му чрез далечината и отсъствието Касталия бе ставала все по-хубава; в този миг той ясно съзна: това, което притежава посредством отец Якобус, е незаменимо и в Касталия ще му липсва. В момента му стана по-ясно, отколкото досега съзнаваше, какво бе преживял и научил тук и го обзе радост и упование при мисълта за пътуването към Валдцел, за новата среща, за играта на стъклени перли, ваканцията, но радостта му би била по-малка, ако не беше уверен, че ще се върне тук.

Решил изведнъж, той потърси отеца, разказа му, че го отзовават в отпуск и колко сам е изненадан, дето зад радостта си от завръщането у дома и новите срещи вече изпитва предварителна радост, че после пак ще дойде тук, и тъй като тази радост се отнасяше преди всичко за него, многоуважавания отец, събра кураж и се осмели да му изложи една голяма молба: би искал, след като се завърне, ако е възможно, отецът да му преподава поне един или два часа в седмицата. Якобус отклони това усмихнат и отново изреди най-красивите и иронични любезности за ненадминатото многостранно касталийско образование, пред което един прост монах като него можел само да се вкамени в нямо удивление и да клати глава от учудване, но Йозеф вече беше забелязал, че неговият отказ не е сериозно изречен, и когато му подаде ръка за сбогуване, отецът приятелски каза да не се тревожи за молбата си, щом е възможно, на драго сърце ще направи нещо за него, и топло се сбогува.