Херман Хесе - Играта на стъклени перли

И ако сега в разговорите между учителя и ученика едва се отваряше дума за политическото настояще, пречката беше не само в това, че отецът бе кален в мълчание и сдържаност, а не по-малко и в плахостта на по-младия да не бъде въвлечен в дипломация и политика, но тези разговори пак бяха така проникнати от политическото положение и дейност на бенедиктинците, от отношението им към световната история, че във всяко схващане, във всеки поглед към бъркотията на световните конфликти играеше роля практикът политик, във всеки случай един не честолюбив, интригуващ политик, не управник или водач, не и кариерист, а съветник и посредник, човек, чиято активност бе уталожена от мъдрост, чиито стремежи бяха смекчени от дълбока проницателност за недълговечността и трудността на човешкото битие, комуто обаче славата, опитът и познанията за хората и обстоятелствата и не на последно място собственото му самоотречение и безупречност като личност придаваха значителна власт.

За всичко това, преди да дойде в „Мариафелс“, Кнехт не знаеше нищо, той не беше чувал дори името на отеца. Мнозинството от жителите на Касталия живееха в една политическа наивност и не подозираха нищо, както нерядко бивало със съсловието на учените и в по-ранните епохи; активни политически права и задължения нямаха, вестници едва ли виждаха; и ако това беше държане и привичка на средния касталиец, страхът пред актуалното, политиката, вестникът беше още по-голям у играчите на стъклени перли, които с удоволствие се смятаха за същински елит и върхушка на провинцията и много се стараеха с нищо да не допуснат да се затъмни тънката сюблимна атмосфера на тяхното артистично-книжовническо съществование. При първата си поява в манастира Кнехт естествено не беше нищо освен носител на дипломатическо поръчение и бе дошъл официално като преподавател на играта на стъклени перли, нямаше политически познания, като се изключат тези, които господин Дюбоа му беше преподал за няколко седмици. В сравнение с тогава, днес той знаеше много повече, но в никакъв случай не бе преодолял неохотата на жителите на Валдцел да се занимават с актуална политика. И ако в политически смисъл той също бе вече много по-буден и развит, благодарение на общуването с отец Якобус, това стана не защото Кнехт изпитваше потребност, както например бе жаден да научи нещо повече от историята, а някак неизбежно и като че ли между другото.

И за да обогати своето оръжие и за да изпълни почетната си преподавателска задача по отношение на отеца, по-скоро да дорасне до нея за докладите си върху rebus castalientibus 26 26 Касталийските дела (лат.). — Б.пр. , Кнехт трябваше да се занимае с литература за законите и историята на провинцията, системата на елитните училища, историята на развитието на играта на стъклени перли и бе донесъл книги от Валдцел. Някои от тях той не бе поглеждал отдавна, те му служеха още преди двадесет години в борбата с Плинио Десиньори. Други, които тогава още не му бяха предоставени, тъй като бяха подготвени специално за чиновниците на Касталия, той прочете едва сега. Случи се така, че в едно и също време, когато се разширяваше областта на неговото изследване, той започна да наблюдава поновому и основата на собственото си духовно и историческо развитие. При опита си да изложи на отеца същността на ордена и касталийската система по възможност най-просто и ясно, той веднага се натъкна — не можеше да бъде другояче — на най-слабата точка в своето собствено, а и в цялото касталийско образование; пролича, че световноисторическото положение, което някога направило възможно и дало тласък за възникването на ордена и всичко последвало от това, му се представя само като схематична бледа картина, на която липсва видимост и ред. И се стигна, понеже отецът беше всичко друго само не пасивен ученик, до засилващо се сътрудничество, до крайно оживен обмен на мнения: докато Кнехт се опитваше да изложи историята на своя касталийски орден, Якобус му помагаше едва сега в някои отношения правилно да открие и преживее тази история и да намери корените й в общата история на света и държавите.

И виждаме този жив, поради темперамента на отеца нерядко издигащ се до бурен спор, обмен да носи плодове и след години и чак до края на Кнехт да не замира влиянието му. От друга страна, цялото по-късно държане на отеца показва колко внимателно е следял изложенията на Кнехт и колко основно чрез тях е познал и признал Касталия. На тези двама мъже се дължи съществуващото и до днес разбирателство, започнало с благосклонен неутралитет и осъществяван при случай научен обмен, с времето довели до действително сътрудничество и съюз между Рим и Касталия. Дори накрая отецът пожелал да бъде въведен в теорията на играта на стъклени перли, към която отначало се отнасял с насмешка, защото явно доловил, че там трябва да се търси тайната на ордена и, тъй да се каже, неговата вяра или религия, които все пак приел, да навлезе в този досега познат му само по слухове свят, който не му бил много приятен, вървял към него, решен да стигне до центъра му по своя колкото внушителен, толкова и хитър начин и макар да не станал играч на стъклени перли, за което бездруго бил твърде стар, то духът на играта и ордена едва ли някога извън Касталия са спечелили друг, по-сериозен и скъп приятел освен великия бенедиктинец.