Когато той се върна, за да вечеря заедно с Йозеф, намери го притихнал, но доволен и без следа от умора.
— Беше много хубаво — каза момчето мечтателно. — В това време музиката изчезна за мене, тя се преобрази.
— Нека отново затрепти в тебе — каза майсторът и го заведе в една малка стая, където бе сложена маса с хляб и плодове. Нахраниха се и магистърът го покани утре известно време да присъства на диригентския курс. Преди да се оттегли и да заведе госта в неговата килия, той му каза:
— При медитацията ти видя нещо, музиката ти се яви като фигура. Опитай се, ако имаш желание, да запишеш това.
На масата в килията за гости Кнехт намери лист хартия и моливи и преди да си легне, се опита да нарисува фигурата, в която музиката се бе превърнала за него. Изтегли една линия и от нея под наклон стремително на равни разстояния — къси странични линии, това напомняше разположението на листата по клонче от дърво. Възникналият образ не го задоволи, но той изпитваше удоволствие още веднъж и още веднъж да се опитва и накрая, сякаш на игра, очерта кръг, от който като лъчи се подаваха страничните линии, подобно на цветя от венец. После си легна и заспа бързо. Насън отново преживя изкачването през горите до голия купен, на който вчера почиваха с другаря си, и в низината видя да се простира милият Ешхолц и докато гледаше надолу, правоъгълникът с училищните сгради се изтегли в овал, после в кръг, превърна се във венец, а венецът започна бавно да се върти, въртеше се с все по-голяма бързина и накрая закръжи лудо, пръсна се и се разлетя в искрящи звезди.
Когато се събуди, не помнеше съня, но по-късно, при утринната разходка, майсторът го попита дали е сънувал и на Йозеф му се струваше, че наистина е преживял насън нещо лошо или вълнуващо, замисли се, припомни си съня, разказа му го и беше удивен от неговата безобидност. Магистърът слушаше внимателно. Йозеф попита:
— Трябва ли да се обръща внимание на сънищата? Те могат ли да се тълкуват?
Майсторът го погледна в очите и отвърна кратко:
— Върху всичко трябва да се внимава, защото всичко може да се тълкува. — След няколко крачки той попита бащински: — В кое училище би искал да се учиш?
При този въпрос Йозеф почервеня. Бързо и тихо той изрече:
— Мисля, във Валдцел.
Майсторът кимна:
— И аз така смятах. Нали знаеш старата поговорка: „Gignit autem artificioam…“
С още зачервено лице Кнехт допълни познатия на всеки ученик израз: „Gignit autem artificiosam lusorum gentem Cella Silvestris“ — на немски: „Валдцел пък създава изкусните играчи на стъклени перли.“
Старият го погледна сърдечно.
— Вероятно това е твоят път, Йозеф. Знаеш, че не всички приемат играта на стъклени перли. Казват: тя била заместител на изкуствата, а играчите — белетристи, на тях вече не можело да се гледа като на истински хора на духа, били само свободно фантазиращи дилетанти в изкуството. Естествено, ще видиш доколко това е вярно, може би ти самият имаш представи за играта на стъклени перли, според които очакваш повече, отколкото тя би могла да ти даде, или обратно. Че играта крие опасности, е известно. Тъкмо затова я обичаме, по безопасните пътища се пращат само слабите. Но ти никога не бива да забравяш това, което толкова често съм ти казвал: нашето предопределение е непогрешимо да схващаме противоречията, първо, именно като противоречия, после обаче като полюси от едно единство. Така е и с играта на стъклени перли. Натурите, склонни към изкуството, са влюбени в тази игра, защото чрез нея могат да фантазират, студените учени специалисти я презират, някои музиканти също, защото на тях им липсва онази степен на строга дисциплина, която отделните науки биха могли да постигнат. Е добре, с времето ще опознаеш тези противоречия и ще откриеш, че те не са противоречия на обектите, а на субектите, че например един фантазиращ художник не избягва чистата математика или логика затова, че е опознал малко от тях или би могъл да изрази, а защото инстинктивно е склонен към нещо друго. По такива инстинктивни и буйни склонности и неблагосклонности със сигурност ще можеш да откриеш дребните души. В действителност това значи, че в големите души и в превъзходните, самоуверените умове няма такива страсти. Всеки от нас е само човек, само един опит, същество, което е все на път. Но то трябва да е на път към съвършеното, да се стреми към центъра, а не към покрайнината. Запомни: можеш да се занимаваш строго с логика или с граматика и при това да си изпълнен с фантазия и музика. Можеш да бъдеш музикант или играч на стъклени перли и при това да си въплъщение на предаността към закон и ред. Човекът, който ние си представяме и желаем, чието създаване е наша цел, ще може всеки ден да заменя своята наука или изкуство, в играта на стъклени перли той ще блести с най-чиста кристална логика и в граматиката с творческа фантазия. Такива трябва да бъдем, та всеки час да могат да ни поставят на друг пост, без да се противим или объркваме.
Читать дальше