Херман Хесе - Играта на стъклени перли

Когато момчето Йозеф Кнехт трябваше да се прости с Беролфинген, до гарата го придружи учителят му по музика. Сбогуването с него го натъжаваше, сърцето му бе малко развълнувано от чувство за изоставеност и несигурност, като че ли с отпътуването потъваха и изчезваха светлобоядисаното стълбище в старата кула на замъка и всичко наоколо. Някои ученици посрещаха това първо пътуване с много по-буйни чувства, отчаяни и в сълзи. Със сърцето си Йозеф беше вече по-скоро там, отколкото тук, той понесе раздялата леко. А и пътуването не беше дълго.

Определен беше за училището в Ешхолц. Още по-рано в кабинета на своя ректор бе виждал картини от това училище. В Касталия Ешхолц беше най-голямото и най-съвременното училище, всички постройки бяха от по-ново време, наблизо нямаше град, само едно малко селище, по-скоро селце, обгърнато от гора, сред нея се простираше широк равен голям четириъгълник, в средата на който бяха разположени сградите. Те бяха наредени както петицата на зар и там пет могъщи секвои извисяваха тъмните си корони. Огромният площад бе отчасти затревен, отчасти посипан с пясък и прорязан, само от два големи плувни басейна с течаща вода, към които водеха широки ниски стълбища. При входа на този слънчев площад се намираше учебната сграда, единствената висока постройка тук, с две крила и с преддверия от по пет колони към всяко. Останалите постройки, които ограждаха площада от три страни като стена, бяха съвсем ниски, плоски и без украса, разпределени на еднакви части, от всяка към площада извеждаше аркада и стълбище от по няколко стъпала, в повечето сводове на арките имаше саксии с цветя. Според касталийските обичаи при пристигането си момчето не биваше да бъде посрещнато от училищен прислужник или ректор, или представител на учителското тяло, а го приемаше другар, хубаво, високо израсло момче, облечено в дреха от син лен. Така и Йозеф беше посрещнат от младеж, няколко години по-голям от него, който му подаде ръка и каза:

— Аз съм Оскар, старши на дома „Елада“, където ти ще живееш, и ми е възложено да те поздравя с „добре дошъл“ при нас и да те приема. В училище те очакват едва утре. Имаме достатъчно време да поразгледаме всичко. Ти ще се ориентираш бързо. Моля те още, на първо време, докато привикнеш, да гледаш на мене като на приятел и ментор, а също и закрилник, в случай че някой от другарите се опита да те оскърби. Някои смятат, че винаги трябва да поизмъчат новите. Няма да бъде лошо, обещавам ти. Сега най-напред ще те заведа в дома „Елада“ в нашето общежитие, за да видиш къде ще живееш.

Така Йозеф бе поздравен по обичайния традиционен начин от Оскар, който всъщност си даваше много труд добре да изпълнява своята роля; почти винаги тази роля доставяше удоволствие на старшите и когато един петнадесетгодишен се стреми да се отнася към тринадесетгодишния с очарователен другарски тон и да го напътства леко покровителствено, то винаги му се удава. В първите дни Йозеф беше третиран от своя ментор като гост, за когото се предполага, че би могъл още утре да си замине и затова трябва да отнесе добро впечатление от къщата и домакина. Той заведе Йозеф в спалнята, която следваше да дели с две други момчета, поднесоха му сухар и чаша плодов сок и му показаха дома „Елада“ — една от жилищните сгради в големия правоъгълник, в банята му посочиха къде трябва да сложи кърпата си за ръце и в кой ъгъл може да държи саксия с цветя, в случай че това му доставя удоволствие. Още преди да се свечери, той беше заведен при домакина, където му потърсиха и премериха син ленен костюм. От първия момент Йозеф се почувства добре на това място и с удоволствие възприе тона на Оскар; в държането му можеше да се долови само леко стеснение, тъй като по-възрастният, който отдавна живее в Касталия, естествено му изглеждаше полубог. Случайните дребни самохвалства и театралниченето на Оскар също му харесаха, дори и когато той вмъкна в речта си сложен гръцки цитат, за да си спомни веднага любезно, че новият, разбира се, още не би могъл да го преведе, естествено не, пък и кой ли би искал това от него!

В останалото животът в интерната не съдържаше нищо ново за Кнехт; той се подчини на реда без усилия. Ние не знаем за важни събития и от годините, прекарани в Ешхолц; страшния пожар в училището той явно не е преживял. Неговите бележки, доколкото още можеха да се издирят, показват по музика и латински най-високите цифри, по математика и гръцки се задържат над доброто средно равнище, в дневника от време на време се срешат записки като: „Ingenium valde capax, studia non angusta, mores probantur“ 12 12 Ум особено възприемчив, познания не лоши, поведение похвално (лат.). — Б.пр. или: „Ingeni-um felix et profectuum avidissimum, moribus placet offi-ciosis“ 13 13 Ум надарен и необикновено жаден за нови успехи, печели симпатии със своята вежливост (лат.). — Б.пр. . Какви наказания са му налагани в Ешхолц, вече не може да се установи, дневникът с наказанията вероятно е станал жертва на пожара заедно с толкова много други неща. По-късно един съученик уверява, че в четирите години, прекарани в Ешхолц, Кнехт само един-единствен път бил наказан (с лишаване от седмичния излет), и то защото упорито отказвал да издаде името на другар, който направил нещо забранено. Анекдотът звучи достоверно, Кнехт, без съмнение, винаги бил добър колега и никога не угодничел на високостоящите, но че онова наказание било единственото за четири години, все пак изглежда малко вероятно.