Херман Хесе - Играта на стъклени перли

— Никога двама души не могат да станат приятели по-лесно, отколкото когато музицират. Това е прекрасно. Да се надяваме, че ще бъдем приятели, ти и аз. Може би ти също ще се научиш да създаваш фуги, Йозеф.

При това той му подаде ръка и тръгна, а до вратата се обърна и още веднъж се сбогува с очи и вежливо леко кимване с глава.

Много години по-късно Кнехт беше разказал на своя ученик: когато излязъл от сградата, видял града и света много по-променени и омагьосани, отколкото ако биха били украсени със знамена и гирлянди, венци и фойерверки. Кнехт преживял сбъдването на призванието, което с основание може да се нарече тайнство — явяването и приканващото саморазкритие на идеалния свят, който дотогава младото му сърце познавало отчасти от чужди разкази, отчасти от пламенни мечти. Този свят съществувал не само някъде в далечината, в миналото или в бъдното, не, той бил тук деен, излъчвал светлина и разпращал вестители, апостоли, посланици, хора като този стар магистър, който впрочем, както се струвало на Йозеф, в действителност не бил чак толкова стар. От този свят чрез един достопочтен вестител стигнали и до него, малкия гимназист, предупреждение и зов. Такова значение имало за Кнехт преживяването и изтекли седмици, докато той действително съзнал и се убедил, че магическият процес от оня благословен час отговаря на определен процес в реалния свят, че призванието не е просто ощастливяване и предупреждение в собствената му душа и съвест, а също дар и предизвестие на земни сили. Защото не могло дълго време да остане скрито, че посещението на магистъра по музика не било случайно, нито истинска училищна инспекция. Името на Кнехт от доста време, въз основа на докладите на неговия учител, било в списъците на учениците, които изглеждали достойни за обучение в елитните училища, и той всъщност бил препоръчан на върховната колегия. И тъй като момчето Кнехт било хвалено не само като латинист и приятен характер, а специално препоръчвано и прославяно от учителя по музика, то магистърът се нагърбил в случай на служебно пътуване да отдели няколко часа за Беролфинген и да види този ученик. При това за него не били толкова важни успехите му по латински, също и техниката на пръстите (в това отношение той се доверявал на бележките на учителя, чието преподаване все пак проследил в един час), колкото дали момчето с цялата си същност е родено за музикант в най-висшия смисъл, за въодушевление, подчиняване на по-висшето, благоговение, за служба на култа. Общо взето, учителите, с пълно основание, съвсем не били щедри в предложенията си към по-висшите училища за приемане на ученици в елита, но въпреки това понякога проявявали благосклонност от повече или по-малко нечисти намерения: нерядко учителят от липса на прозорливост упорито препоръчвал някой свой любимец, който освен прилежание, честолюбие и тактично държане към преподавателя едва ли имал други предимства. Тъкмо този вид ученици бил особено неприятен на магистъра по музика; той притежавал верен усет за това, дали някой, който се явява на изпит, съзнава, че сега става въпрос за неговото бъдеще и жизнения му път. И горко на ученика, който го посрещнел прекалено ловко, прекалено съзнателно и мъдро или пък се опитвал да го ласкае, в някои случаи той бивал отхвърлен още преди изпитът да е започнал.

Но сега ученикът Кнехт се хареса на стария магистър по музика, много му се хареса и продължавайки пътуването си, той със задоволство си мислеше за него; в тетрадката си не написа бележки и оценки, но носеше със себе си спомена за бодрото скромно момче и когато се върна, собственоръчно нанесе името му в списъка на учениците, които, изпитани от някой член на върховната колегия, бяха смятани за достойни да бъдат приети.

Понякога Йозеф чуваше в училището да се говори за този списък, помежду си гимназистите го наричаха „Златната книга“, но едновременно за него съществуваше и друго, неуважително определение — „каталог на кариеристите“, което се произнасяше в съвсем различен тон. Когато някой учител споменаваше този списък, това бе само за да упрекне даден ученик: момче като него естествено никога не бивало да мисли, че ще стигне дотам да бъде вписано в този списък, тогава в тона имаше нещо тържествено, някакво уважение, а и доста важничене. Ала щом учениците заговореха за „каталога на кариеристите“, те най-често правеха това по дързък начин и с по-пресилено равнодушие. Веднъж Йозеф чу някакъв ученик да казва: „Плюя на този глупав «каталог на кариеристите!» Който е човек на място, не влиза в него, в това можете да бъдете сигурни. Там учителите записват само най-големите кълвачи и подмазвачи.“