Нелсън Демил - Играта на лъва

— И ти си говорил с него.

— Да. Дадох му домашния ти адрес.

Тед се засмя и ме изненада с думите:

— Може да не повярваш, но ми харесваш.

— И ти ми харесваш, Тед. Наистина. Само ме огорчава това, че не споделяш с мен разни неща.

— Щом си знаел какво става — подкрепи ме Кейт, — защо не ни каза нищо? Бяха убити много хора, Тед.

Той остави бинокъла и я погледна.

— Добре, слушайте. Има един човек на име Борис, бивш агент от КГБ, който работи за либийското разузнаване. За щастие, той обича парите, затова работи и за нас. — Тед се замисли за миг. — Всъщност той ни харесва. А тях — не. Както и да е, преди няколко години Борис се свърза с нас и ни разказа за този младеж Асад Халил, чието семейство било убито по време на въздушния удар през осемдесет и шеста…

— Чакай, чакай — прекъснах го аз. — Значи от години сте знаели за Халил, така ли?

— Да. И внимателно наблюдавахме развитието му. Беше ясно, че Асад Халил е изключителен агент — смел, интелигентен, всеотдаен и мотивиран. И вие, естествено, знаете какво го мотивира.

Не отговорихме.

— Да продължавам ли? — попита Тед. — Може да не ви се слуша всичко.

— Напротив — уверих го аз. — И какво ще искаш в замяна?

— Нищо. Само думата ви, че ще го запазите в тайна.

— Опитай пак.

— Добре. Ако Халил бъде заловен, ще го поеме ФБР. Ние обаче го искаме за себе си. И вие двамата трябва да ми помогнете по такъв начин, включително като получите амнезия по време на официалните показания.

— Може да се изненадаш, но моето влияние във ФБР и правителството е малко ограничено — отвърнах аз.

— Ще се изненадаш, но ФБР и правителството прекалено твърдо спазват закона. Видя какво се случи с обвиняемите по делото за Световния търговски център. Искаха да ги съдят за убийство и незаконно притежаване на оръжие. Не за тероризъм. В Америка няма закон срещу тероризма. Затова във всеки съдебен процес държавата има нужда от надеждни свидетели.

— Тед, държавата има десетки свидетели срещу Асад Халил. И цели тонове веществени доказателства.

— Да. Но мисля, че бихме могли да сключим сделка в интерес на националната сигурност, в резултат на която Асад Халил да бъде освободен и върнат в Либия. И не искам да ни попречите вие с тъпия си морал.

— Не че се гордея с морала си — уверих го, — обаче наистина, Тед, Асад Халил уби много невинни хора.

— И какво от това? Какво можем да направим? Да го осъдим на доживотен затвор ли? Каква полза ще имат мъртвите? Няма ли да е по-добре, ако използваме Халил за нещо по-важно? Нещо, което наистина може да нанесе удар на международния тероризъм?

Знаех накъде клони всичко това, но не желаех да стигна там.

— Не те ли интересува защо искаме Асад Халил да бъде освободен и върнат в Либия? — попита Тед.

Опрях брадичка върху ръката си.

— Чакай да се сетя… за да убие Муамар Кадафи, защото е чукал майка му и е очистил баща му.

— Точно така. Не смяташ ли, че планът е великолепен?

— Виж, аз съм обикновено ченге. Но ми се струва, че пропускаш нещо. Например Асад Халил. Мисля, че първо трябва да го заловите.

— Да. Борис ни каза как Халил ще напусне страната и сме убедени, че можем да го арестуваме. Нямам предвид ЦРУ — ние нямаме право да извършваме арести. Но ФБР или местната полиция може да получи информация от ЦРУ и да го задържи. После на сцената се явяваме ние и сключваме сделка.

Кейт втренчено гледаше Тед. Досетих се какво ще каже и не се излъгах.

— Да не сте луди? Да не сте се побъркали? Този човек уби над триста души. И ако го освободите, ще убие още повече, при това не непременно хората, които вие искате да убие. Халил е много опасен. Той е зъл. Как изобщо ви хрумна такова нещо? Не мога да повярвам!

Тед дълго не отговори, все едно водеше вътрешна борба, обаче при тия момчета вътрешната борба е като професионалната — повечето хватки са само за фасон.

Както и да е, хоризонтът на изток започна да изсветлява и птичките радостно запяха, щастливи, че нощта наближава края си. Прииска ми се да се присъединя към тях.

Накрая Тед каза:

— Уверявам ви, наистина не знаехме за полет сто седемдесет и пет. Борис също не знаеше или не е успял да ни предаде информацията.

— Уволнете го — предложих му аз.

— Всъщност той вече може да е мъртъв. Имахме уговорка да го измъкнем от Либия, но може да се е случило нещо.

— Напомни ми никога да не ти позволявам да ми приготвяш парашута — отвърнах аз.

Тед не ми обърна внимание и отново се загледа през бинокъла.