Нелсън Демил - Играта на лъва

— Хм, лично разговарях с този господин и той изглежда щастлив от възможността да стане федерален свидетел.

Прозях се.

— Освен това разговарях с Чип Уигинс и той ми даде някои сведения от първа ръка за удара срещу Ал Азизия. Страхотна операция! Но Уигинс намекна, че една от бомбите може малко да се е отклонила и че няма да се изненада, ако именно тя е улучила дома на Халил. Каква ирония, а?

— Предполагам.

— Знаеш ли, че тоя лагер в Ал Азизия е наречен „университет по джихад“? Вярно е. И преди, и сега се използва като център за подготовка на терористи.

— За оная идиотска пресконференция ли ме подковаваш?

— Не те подковавам. Информирам те.

— Джак, хич не ми пука какво се е случило в Ал Азизия през осемдесет и шеста. Не ми пука дали семейството на Халил е било убито случайно, или нарочно. Трябва да заловя престъпник и той е тук, не във Вашингтон.

— Не ни е известно къде е престъпникът. Спокойно може да е в Либия или да се е върнал на Източното крайбрежие. А може и да е във Вашингтон. Кой знае? Зная обаче, че директорът на ФБР и заместник-директорът по антитероризма, да не споменавам за президента, искат утре да сте във Вашингтон. Така че дори не си и помисляй да ми правиш оня номер с изчезването.

— Слушам, господин Кьоних.

— Добре. Ако не се появиш, ще ми скъсат гъза.

— Разбрах те.

След което — явно за да не си променя решението — той попита:

— Как си, Кейт?

— Чудесно. Как е Джордж?

— Добре. Все още е в „Конквистадор“, но утре ще се върне на Федерал Плаза. Джак пак реши да си поговори с мен. — Джон, капитан Стайн ти праща поздравления за добре свършената работа.

— Престъпникът все още е на свобода, Джак.

— Но ти спаси живота на Уигинс. Капитан Стайн се гордее с теб.

Всички се гордеем с теб.

И така нататък. Празни приказки. Но в правоохранителните органи е важно да установиш нещо като лични взаимоотношения. В смисъл, че на всеки му пука за другия. Това е правилна стратегия, струва ми се, и е в тон с новата извънредно деликатна Америка. Зачудих се дали и в ЦРУ е така. Което ми напомни нещо и попитах:

— Къде е Тед Наш?

— Не съм сигурен. Оставих го във Франкфурт. Заминаваше за Париж.

Не за пръв път ми хрумна, че ЦРУ, от което преди зависеше толкова много, е засенчено от ФБР, чиято област бяха вътрешните проблеми. Искам да кажа, че типове като Тед Наш или неговите колеги вече спокойно можеха да ходят на почивка в Москва и един-твената опасност за тях бе лошата храна. И че такава организация се нуждае от цел и при липсата на ясни задачи няма начин членовете и да не се заплетат в интриги. Безработните ръце са играчки на дявола, както казваше баба ми, набожна протестантка.

Както и да е, Джак и Кейт продължаваха да си приказват и Джак и зададе няколко насочващи въпроса за отношенията помежду ни и така нататък.

Кейт ми прати оня напиращ от добри новини поглед — е, какво можех да направя? Кимнах.

— С Джон имаме добра новина — отвърна тя. — Сгодихме се.

Стори ми се, че чувам как телефонът в отсрещния край пада на пода. Последва мълчание, което продължи с около две секунди повече, отколкото трябваше. Добрата новина за Джак щеше да е, че Кейт Мейфидд подава срещу мен жалба за сексуален тормоз. Но той беше печен и се съвзе бързо.

— Ами… това наистина е добра новина. Моите поздравления. Честито, Джон. Това е много… неочаквано…

Знаех, че трябва да кажа нещо, затова с най-мъжкарския си тон отвърнах:

— Време ми беше да се задомя и да си седна на задника. Ергенските ми дни свършиха. Да, точно така. Освен това най-после открих жената на мечтите си. Ужасно съм щастлив. — И така нататък.

След като свършихме с това, Джак ни осведоми по най-важния в момента въпрос.

— Пратихме хора във Федералното управление на авиацията да проверят плановете на полетите. Съсредоточаваме се върху частните реактивни самолети. Успяхме да намерим пилотите, които са возили Халил из страната. Разпитахме ги. Взели са го от Лонг Айланд сигурно точно след като е убил Маккой и Садъруейт в музея. Кацнали са в Колорадо Спрингс и Халил слязъл от самолета, но знаем, че не е убил полковник Калъм.

Джак продължи да говори за Халил и за полета му за Санта Моника. След като научили кой е бил пътникът им, пилотите изпаднали в шок. Това бе интересно, но нямаше значение. От друга страна, показваше, че Халил е находчив и разполага със средства. А също че е в състояние да се смесва с тълпата.

— И сега се опитвате да откриете дали пак е наел частен самолет, така ли? — попитах.