Нелсън Демил - Играта на лъва

— Всъщност да. Един служител в мотел край Вашингтон и друг на една бензиностанция в Южна Каролина.

— Защо?

— Видяха лицето ми.

— Разбирам. Ами, добре… но жената, която е пилотирала самолета ви до Спрус Крийк, също ви е видяла.

Последва продължително мълчание.

— Значи знаете някои подробности — каза накрая Халил.

— Естествено. Джамал Джабар. Юсеф Хадад на борда на пътническия самолет. Защо не ми разкажете за пътуванията си и за хората, които сте срещнали?

Нямаше проблем. Той подробно ми описа странстванията си с кола и самолет, хората, които бе срещнал и убил, местата, където беше отсядал, нещата, които бе правил и виждал, и така нататък. Помислих си, че бихме могли да го пипнем, ако успеем да определим фалшивата му самоличност, но Халил прати надеждите ми по дяволите, като каза:

— Имам нови документи и ви уверявам, че нищо не може да ми попречи да напусна страната.

— Кога заминавате?

— Когато реша. Разбира се, съжалявам, че не успях да видя господин Уигинс. Що се отнася до полковник Калъм, дано да страда и да умре в мъки.

Мили Боже! Какъв хуй! Ядосах се.

— Можете да ми благодарите, че спасих живота на Уигинс — казах аз.

— Нима? А кой сте вие?

— Нали ви казах. Джон.

Той замълча за миг, после повтори:

— Лека нощ…

— Дочакайте. Имам много време. Всъщност казах ли ви, че бях един от първите федерални агенти на борда на оня самолет?

— Наистина ли?

— Знаете ли какво се питам? Питам се дали сме се виждали.

Мислите ли, че е възможно?

— Възможно е.

— Искам да кажа, вие носехте син гащеризон на „Трансконтинентал“. Нали така?

— Да.

— Е, аз бях човекът със светлокафявия костюм. С мен беше онази хубава блондинка. — Намигнах на Кейт. — Помните ли ни?

Халил не отговори веднага, после каза:

— Да. Аз стоях на спиралното стълбище. — Той се засмя. — Вие ми казахте да напусна самолета. Благодаря.

— Проклет да съм. Значи сте били вие? Светът е малък.

Господин Халил пое топката.

— Всъщност видях снимката ви във вестниците. Вие и жената.

— Да. И името ви се споменаваше в заповедта, която открих в клуб „Конквистадор“. Господин Джон Кори и госпожа Кейт Мейфилд.

Разбира се.

— Браво! — Голям хуй.

— Всъщност, господин Кори, струва ми се, че ви сънувах. Да сънувах ви… по-точно усещах вашето присъствие.

— Без майтап? Забавлявахме ли се?

— Вие се опитвахте да ме заловите, но аз бях по-умен и по-бърз от вас.

— Аз пък сънувах точно обратното. Знаете ли, наистина бих искал да се срещнем на по чашка.

— Не пия.

— Да, не пиете алкохол. Пиете кръв. Той се засмя.

— Да, всъщност наистина облизах кръвта на генерал Уейклиф.

— Вие сте психически разстроен ебач на камили. Знаете ли го? Халил се замисли.

— Навярно наистина ще се срещнем преди да си замина. Ще ми е много приятно. Как да ви открия?

Дадох му номера в АСЧ.

— Обадете се по всяко време. Ако ме няма, оставете съобщение й ще ви потърся.

— Ами домашният ви номер?

— Няма да ви трябва. Почти непрекъснато съм на работа.

— И моля ви, предайте на господата Рахман и Уигинс, че някой ще ги посети.

— Можеш да забравиш за това, приятел. А, между другото, когато те пипна, ще ти натикам ташаците в устата, после ще ти откъсна главата и ще се изсера в гърлото ти.

— Ще видим кой кого ще пипне, господин Кори. Предайте моите почитания на госпожа Мейфилд. Приятен ден.

— Майка ти се е чукала с Кадафи. Затова Муамар е убил баща ти в Париж, тъпако… — Връзката бе прекъснала. Известно време само държах слушалката и се опитвах да се овладея. Около мен цареше пълна тишина.

— Чудесно се справи — каза накрая Том.

— Да. — Излязох от дневната, отидох в стаята с телевизора, където бях забелязал барче, и си налях няколко пръста скоч. Дълбоко си поех дъх и го изпих до дъно.

Кейт се приближи до мен и тихо попита:

— Добре ли си?

— Ще се оправя. Искаш ли да пийнеш?

— Да, но не, благодаря.

Налях си още едно и се зазяпах в пространството.

— Мисля, че можем да тръгваме — каза тя.

— Къде?

— Ще намерим мотел във Вентура и утре ще отидем в лосанджелиското оперативно бюро. Все още имам приятели там и искам да те запозная с тях.

Не отговорих.

— После ще те разведа из Лос Анджелис, ако искаш. След това се връщаме в Ню Йорк.

— Той е тук. Някъде съвсем близо.

— Зная. Затова ще поостанем няколко дни и ще видим какво ще се случи.

— Искам да се проверят всички фирми за автомобили под наем, либийската общност да се обърне с главата надолу, да се наблюдават всички пристанища и летища, мексиканската граница да се постави под…