Нелсън Демил - Играта на лъва

Бе упражнявал такава ситуация в лагера край Триполи заедно с мъже, облечени като полицаи или в цивилни костюми. Всички знаеха по няколко английски думи и викаха: „Стой! Стой! Горе ръцете! Горе ръцете! Легни на земята! Легни на земята!“.

Бяха го инструктирали да се престори на много уплашен и объркан. Щеше да застане на колене, вместо да легне, и американците щяха да се приближат, като продължат да викат. После, когато стигнеха на достатъчно разстояние, той щеше да извади двата пистолета от сакото си и да започне да стреля. Четирийсеткалибровият нямаше да пробие бронираната жилетка, но за разлика от по-стария деветмилиметров модел, можеше да събори човек и да го зашемети.

За да го убедят, инструкторите му бяха демонстрирали с осъден на смърт затворник. От двадесет метра разстояние стреляха в гърдите на мъжа, който падна на земята и остана замаян в продължениев половин минута. Когато се изправи, го повали нов залп. Това се повтори още два пъти, докато накрая не застреляха осъдения в главата.

„Не очаквай да победиш в престрелка — беше му казал Борис. — Американците се гордеят с това, че са отлични стрелци. Оръжието е важен елемент от тяхната култура и конституцията им гарантира правото да го притежават. Ако попаднеш в такава ситуация, има шанс да избягаш. Случвало се е и преди. Ако не си тежко ранен просто бягай, приятелю, бягай като лъв. Те не стрелят, когато тичат, защото може да улучат някой невинен или да се изпозастрелят един друг. Има две възможности: или да стрелят, без да тичат, или да тичат, без да стрелят. Просто си плюй на петите и има вероятност да им се изплъзнеш.“

„Ами ако имат снайперист?“ — бе попитал Халил.

„В такъв случай очаквай да те прострелят в краката. Те се гордеят с това, че могат да свалят човек, без да го убият. Тогава просто ще трябва сам да си теглиш куршума. От толкова малко разстояние лесно ще улучиш главата си“. — Борис се засмя, после тихо прибави: — „Ако бях на твое място, аз не бих се самоубил. Майната му на Малик.“

Асад забеляза, че вторият пилот е застанал на стъпалото и принудено се усмихва, докато търпеливо го чака. Халил прехвърли сака в лявата си ръка, за да може да извади пистолета с дясната, слезе на асфалта и застана до пилота. Капитан Фиск го последва и се запъти към някакъв мъж в гащеризон на техник.

Халил остана плътно до втория пилот, по-близо от традиционния един метър, но мъжът не направи опит да се отдръпне.

Фиск се върна при тях.

— Онзи господин ще ви откара до главния терминал с личната си кола. Ако решите, може да му дадете бакшиш, господине — прошепна той.

— Колко?

— Десет долара ще са достатъчни.

Халил се зарадва, че е попитал. В Либия с десет долара можеше да наеме човек за два дни. В Америка толкова струваше десет минутна услуга.

— Благодаря ви, господа — каза на пилотите той. — Ако не се върна след около два часа, значи ще дойда към девет. Не по-късно.

— Ясно — отвърна капитанът. — Ще ви чакаме в ей онази сграда.

Асад се приближи до техника и след като размениха няколко думи, двамата отидоха на паркинга. Либиецът седна отпред до шофьора макар че в Триполи щеше да се вози на почетната задна седалка. „Американците, постоянно му беше напомнял Борис, обичали външните прояви на демократичност. В някогашната ми безкласова работническа държава — бе му казал руснакът — всеки си знаеше мястото. В Америка класите се преструват, че помежду им няма граници. На никого не му харесва, но когато се наложи, стават големи застъпници на равенството.“

Техникът потегли и излезе от паркинга.

— За пръв път ли сте в Колорадо Спрингс, господин…

— Пърлман. Да.

— Откъде сте?

— От Израел.

— Без майтап? Веднъж ходих там. В Израел ли живеете?.

— Да.

— Жалко, че не можете да поостанете. Тук е страхотно. Ски, лодки, езда, лов… е, напоследък ловът не е много популярен.

— Защо?

— Хората са против оръжията, против убиването.

— Наистина ли?

— Някои хора. Вдигат голям шум. Обичате ли лова?

— Боя се, че не. Не понасям кръв.

— Е, тогава ще си държа устата затворена.

Продължиха към терминала. Забравил обещанието си, техникът каза:

— Тук има много военни. На север от летището е военновъздушната база „Питърсън“, а точно на юг е Форт Карсън. Освен това, както навярно знаете, тук се намира Академията на американските венновъздушни сили. В планината наляво е Северноамериканският Център за противовъздушна отбрана. Хиляди хора работят дълбоко в оная скъпа дупка. Да, тук има много военни. Адски консервативни — Виж, на север от Денвър е Боулдър. Там са либерални. Народна република Боулдър. — Той се засмя. — Както казах, ходил съм в Израел. Жена ми е много религиозна и ме замъкна в Йерусалим. Нямах нищо против. Страхотен град. Видяхме всички религиознии обекти. Нали знаете? Вие сте евреин, нали?