Нелсън Демил - Играта на лъва

Халил съжаляваше само, че Малик не му позволи лично да убие Борис преди да се отправи на своя джихад. „Руснакът ни трябва, за да ни помага по време на изпълнението на задачата ти. И няма да го оставим жив. Ще го очистим веднага щом научим, че си напуснал Америка. Въпросът е приключен.“

Той се върна на мястото си, изяде поничката и изпи портокалова сок. Самолетът вече се спускаше по-бързо и завиваше наляво. Асад погледна през илюминатора и видя в далечината огромна осветена площ, която трябваше да е Денвър. Нататък луната огряваше високи, покрити със сняг планини. После интеркомът изпращя и се разнесе гласът на втория пилот:

Господин Пърлман, започваме спускане към общинското летище на Колорадо Спрингс. Моля, затегнете колана си. Отговорете, ако обичате.

Халил взе слушалката, натисна бутона и отвърна:

— Чух ви.

— Благодаря ви, господине. Ще се приземим след пет минути. Небето е чисто, температурата е шест градуса по Целзий.

Той закопча колана си и чу, че колесниците се спускат. Малкият самолет летеше съвсем ниско и след няколко минути кацнаха на дългата широка писта.

— Добре дошли в Колорадо Спрингс — обяви пилотът.

Халил изпита ирационалното желание да му каже да млъкне. Не искаше да е в Колорадо Спрингс — искаше да е в Триполи. Искаше само да убие онези, които трябваше да убие, и да се прибере у дома.

Когато излязоха от пистата, вторият пилот отвори плъзгащата се врата и каза:

— Добро утро.

Асад не отговори.

— Ще ви оставим преди да заредим гориво. Знаете ли колко време ще се бавите тук, господине?

— Не, за съжаление. Може да остана само два часа. Навярно дори по-малко. От друга страна, преговорите могат да се проточат, след това трябва да подпиша договорите и навярно ще има закуска. Така, че е възможно да се върна тук към девет. Но не по-късно.

— Ясно. На ваше разположение сме. Ще бъдем при фирмения сервизен хангар. Бизнеспартньорите ви ще ви посрещнат ли тук?

— Боя се, че не. Ще се срещна с тях на главния терминал. Трябва да си осигуря транспорт.

— Ще видя какво мога да направя. Не би трябвало да има проблем.

Самолетът се насочи към група големи хангари. Халил разкопча предпазния си колан и бръкна в сака, като не изпускаше от поглед пилотската кабина. Извади двата пистолета и ги пъхна под колана си така, че сакото му да ги покрива. Изправи се, взе чантата и се запъти към пилотите. После се приведе, за да погледне през предното стъкло и страничните прозорци на кабината.

— Навярно ще ви е по-удобно на мястото ви, господине — каза пилотът.

— Искам да остана тук.

— Да, господине.

Също като на лонгайландското летище, Халил не забеляза нищо обезпокоително. „Лиърът“ спря до рампата. Появиха се мъж и жена в гащеризони, но той отново не усети опасност. Даже да го чакаха, щеше да прати неколцина от тях в ада преди да се възнесе в рая.

Един ден Малик бе довел в тренировъчната школа мурсид — духовен наставник, — който му каза: „Дори да изпълниш съвсем малка част от своя джихад, ти ще си осигуриш място в рая. Господ не съди като хората. Той съди по онова, което вижда в сърцето ти и което е невидимо за човешко око. Както се разкрива в светото писание, ако умреш или те убият за правата вяра, прошката и милостта на аллах ще са по-великолепни от всички богатства на неверниците. Бог не брои враговете, които си убил заради него, а само онези, които си се заклел да убиеш.“ Малик беше благодарил на мурсида и след като светият мъж си отиде, поясни думите на мъдреца: „Господ е по-доволен, когато добрите намерения се реализират. Опитай се да убиеш всички, без да загинеш.“

Сега, докато гледаше навън, Халил си помисли, че навярно ще го постигне. Усещаше, че е близо до успеха във физически и духовен смисъл, и вече изпитваше пълно удовлетворение.

Пилотът изключи двигателите.

— Можем да слезем; господине.

Асад се изправи. Вторият пилот стана от мястото си, отвори вратата, излезе и му протегна ръка. Халил не му обърна внимание и застана на изхода. Летището беше осветено с големи лампи и в този час — почти два след полунощ, — нямаше почти никакви хора.

Замисли се за обучението си в Либия. Бяха го уверили, че американците имат стандартна оперативна процедура и няма да го убият със снайперист — освен ако не се барикадира някъде и не започне да ги обстрелва, при това само ако не е взел заложници. Щяха да се погрижат да излезе на открито и да го обкръжат, да му викат да вдигне ръце и да се предаде. Тези хора щяха да носят бронирани жилетки и можеше да ги убие само с изстрел в главата.