Нелсън Демил - Играта на лъва

— Всички системи са в готовност — каза Тони.

Макгил си помисли, че това е шестото му излизане на пистата за тази седмица. Беше се оказало наложително само в един случай — пожар на борда на „Делта“ 737. Всъщност от пет години не бяха гасили истински пожар — „Еърбъс“ 300 със запален двигател. Самият Макгил никога не се бе сблъсквал с отвличане. В „Патлаци и маркучи“ работеше само един човек, който имаше опит с такива неща, но днес не беше дежурен.

— След като самолетът се приземи — каза той на Сорентино, — ще го последваме до портала.

— Ясно. Ще вземем ли още някого?

— Да… две от патрулните коли… просто в случай, че на борда наистина има проблем.

— Ясно.

Макгил знаеше, че екипът му е добър. Всички в „Патлаци и маркучи“ обичаха работата си. Идваха от различни отдели на Транспортна полиция. Бяха арестували проститутки, сводници, наркопласьори, наркомани и джебчии из всички краища на страната, бяха преследвали пияници по мостовете и тунелите, бяха залавяли избягали от дома си хлапета по автогарите и така нататък.

Да си ченге от Транспортна полиция означаваше странна смесица от какво ли не, но всички се стремяха да попаднат в „Патлаци и маркучи“. Момчетата от групата бяха изключително опитни доброволци и на теория можеха да се справят с пожари, да водят престрелки с безумни терористи или да правят изкуствено дишане на пътници, получили инфаркт. Всички бяха потенциални герои, но през последните десетина години не бяха имали много работа и Макгил се чудеше дали не са се поотпуснали.

Сорентино разглеждаше плана на „Боинг“ 747–700.

— Адски е голям — отбеляза той.

— Да. — Сержантът се надяваше, че ако проблемът е механичен, пилотът е проявил достатъчно здрав разум да се освободи от излишното гориво. Според него реактивните самолети бяха летящи бомби — плискащ се керосин, свръхнажежени двигатели, електрически кабели и кой знае още какво в товарните отсеци — носещи се във въздуха с потенциал да взривят няколко градски квартала. Анди Макгил не бе споменавал на никого, че го е страх да лети и че никога не е пътувал със самолет. Едно бе да се изправиш пред звяра на земята — но да си в търбуха му там горе беше съвсем друго нещо.

— Изглежда нормално — каза Сорентино.

— Да. — Макгил взе бинокъла си и го фокусира. Огромният боинг бе спуснал колесниците си — по два под крилете и корпуса, плюс този на носа. Общо двайсет и четири гуми. — Гумите като че ли са здрави.

— Чудесно.

Сержантът продължи да наблюдава самолета, който сякаш увисна на неколкостотин метра над отсрещния край на трикилометровата писта. Въпреки че се боеше от полетите, тези величествени чудовища го хипнотизираха. Струваше му се, че излитането и кацането им е близко до вълшебство. На няколко пъти в кариерата му се беше случвало да се приближава до тези загадъчни зверове, когато магията им изчезваше сред огън и дим. В тези случаи самолетите се бяха превръщали просто в поредния пожар, не по-различен от камион или сграда, твърдо решени да се самоунищожат. И неговата задача бе да не допусне това. Ала дотогава тези летящи гиганти сякаш се появяваха от друго измерение, издаваха неземни звуци и не се подчиняваха на закона за земното привличане.

— Още малко и ще кацне… — каза Сорентино.

Макгил едва го чу. Колесниците предизвикателно висяха надолу и сякаш заповядваха на пистата да се издигне към тях. Носът на самолета сочеше нагоре и двете му гуми бяха над равнището на главните колесници. Задкрилките бяха спуснати, скоростта, височината и ъгълът бяха нормални. Зад четирите мощни двигателя трептяха топлинни вълни.

— Всичко наред ли е? — попита Сорентино.

— Да.

Боингът прелетя над началото на пистата и се насочи към обичайното място за кацане на неколкостотин метра нататък. Носът леко се вдигна нагоре точно преди първите колела да докоснат асфалта. Иззад всяка група от гуми се издигна сребрист дим при рязкото им завъртане от нула до триста и двайсет километра в час. Всичко това отне само четири-пет секунди, но беше толкова грациозно, че изглеждаше много по-дълго, като съвършено изпълнен бейзболен пас.

По високоговорителя на колата се разнесе глас:

— Четвърта група тръгва.

— Трети, от лявата ви страна съм — съобщи друг.

Един по един четиринайсетте автомобила излязоха на пистата и последваха самолета. Боингът се движеше пред колата на Макгил и на сержанта му се струваше, че скоростта е прекалено висока.

Сорентино настъпи газта и дизеловият камион зарева в преследване на реактивния лайнер.