Нелсън Демил - Мейдей

Последва вълна от въздишки и възклицания.

— Свързах се със службата за контрол на полетите и те организираха спасителна операция. Проблемът, разбира се, може да се окаже в компютърната система, но… — Той направи няколко крачки вътре в стаята. — Ще остана в комуникационната зала и ще продължа да изпращам съобщения. — Джонсън усещаше присъствието на Метц зад себе си. Погледна през рамо и го видя да стои с чаша кафе в ръка. Добре беше диспечерите да видят това. Никой не трябваше да изпитва и най-малко съмнение в способностите на Едуард Джонсън да управлява процесите и хората около себе си. Той се обърна и взе кафето от Метц. Заговори с нисък глас — Върни се в компютърната зала и затвори шибаната врата. Ако онзи звънец звънне в момента и те го чуят, с нас е свършено. — Обърна се и заговори на диспечерите. — Съберете се за малко, ако обичате.

Двадесетината диспечери се скупчиха около него. Джонсън заговори с официален, но дружелюбен тон.

— Господа, аз лично изобщо не се съмнявам, че Джак Милър — той кимна по посока на Милър, — Денис Евънс и Джери Брустър — погледна двамата мъже — са реагирали възможно най-бързо и са направили всичко възможно. Съществува обаче период от около половин час, изминал от получаването на първото съобщение до настоящия момент. — Замълча и огледа лицата на мъжете около него. Някои гледаха стенния часовник, а други — ръчните си часовници. Една част изглеждаха изненадани, но повечето кимаха енергично в знак на съгласие. — Доколкото си спомням, някой ми каза, че първото съобщение се е получило някъде към един часа. Ще възникнат някои проблеми заради това забавяне с хората от службата за контрол на полетите, а дори и с ръководството на собствената ни компания, но аз твърдо заставам зад вас и вие няма от какво да се притеснявате. — Той огледа помещението.

Все повече диспечери кимаха в съгласие с казаното от него.

Джонсън погледна Евънс.

— Обади се на всички, упоменати в списъка. Включително и на нашата пресслужба. Накарай ги да ми се обадят за информация и изявление. На президента на авиокомпанията, както и на всички останали, кажи следното: Полет 52 е претърпял декомпресия във въздуха. Радиопредавателите са извън строя. Пилот аматьор управлява самолета и поддържа връзка чрез компютърната видеосистема. Връзката прекъсната в… — той погледна часовника си — … един и двадесет и пет след обяд. Службата за контрол на полетите организира спасителна операция. Предлагам спешно заседание в залата на ръководния персонал. Записа ли?

Евънс кимна бързо.

— Да, сър. — И веднага тръгна към бюрото си. Джонсън отново огледа мъжете около себе си.

— Всеки един от вас да се свърже с екипажите на полетите, за които отговаря, и да ги предупреди да не използват компютърната видеосистема за връзка. — Огледа лицата на диспечерите. — Брустър?

— Тук съм, сър.

— Добре. Брустър, вземи разпечатките и направи само две копия. След това изпрати едно копие по факса на службата за контрол на полетите. Използвай номера, указан в инструкцията за чрезвичайни произшествия.

— Да, сър.

— Другото копие изпрати в заседателната зала на ръководния персонал в административната сграда на компанията. Оригиналите връщаш на мен. Побързай.

Брустър взе съобщенията и изхвърча от контролно-диспечерския център.

— Това е всичко, господа. Благодаря на всички за помощта. — Той замълча за миг. — Ако сред вас има религиозни, моля ви помолете дядо Господ да се погрижи за нашия Стратън и за всички хора на борда му. Благодаря. Милър, ела тук.

Диспечерите мълчаливо се върнаха по местата си. Джак Милър се приближи до Джонсън.

Джонсън преметна ръка през раменете му.

— Джак, попълни липсващите данни за Полет 52 и отбележи, че са били получени на обяд. Графата за очакваните в един часа данни ще оставиш празна, естествено.

Милър погледна едрия мъж, застанал до него.

— Ед… това няма да ни се размине.

— Разбира се, че ще се размине. Правя всичко това не само заради мен, но и заради теб и компанията. Натрупаха се поредица от пропуски и недоглеждания и няма да загубим нищо, ако се опитаме да ги потулим. Ако не го сторим, ти, аз, Евънс, Брустър и още десетина произволно избрани жертвени агнеца ще бъдат изритани от компанията. След това ще ни разследват от Федералното управление на авиацията и може дори да ни обвинят в нещо. Току-виж се наложило хубавата ти съпруга да пече курабийки за всички ни и в неделните дни да ни ги носи в затвора Сан Куентин. Би могла да води и децата, ако иска.