Нелсън Демил - Мейдей

Милър кимна. Понечи да се отдалечи, но Джонсън го стисна за рамото и го задържа.

— Момчетата с нас ли са? — попита. Милър кимна отново.

— Не ни е за пръв път да прикриваме пропуските си.

Джонсън се усмихна.

— Винаги съм знаел, че вие, копелета, ме лъжете и се прикривате един друг. Сега трябва да излъжете заради мен. А също и заради вас, разбира се. Отивай да впишеш данните.

Милър се отдалечи.

Джонсън бързо се върна в комуникационната зала. Погледна Метц, който гледаше надолу към голямата книга.

— Знаеш ли, Уейн, колкото повече размишлявам, толкова по-силно става убеждението ми, че онзи Стратън трябва да падне в океана.

Метц го изгледа насмешливо.

— Мислех, че вече сме се споразумели по този въпрос.

— Само по принцип. Всичко, което направих до момента, си е в стандартната процедура за подобни случаи. Не съм допуснал никаква грешка. Само едно малко забавяне.

— Каза на всички, че самолетът е паднал.

— Нима? Казах им, че сме загубили връзка със самолета. Не виждаш никакви нови съобщения, нали? — Той се обърна и погледна към контролно-диспечерския център. — Всъщност моята вина в цялата тази бъркотия е незначителна. Онези идиоти ей там оплескаха всичко. Службата за контрол на полетите също не е действала особено експедитивно.

— Всички те ни осигуриха възможност да изпълним замисъла си.

Джонсън кимна.

— Единственият човек, който наистина би могъл да свидетелства за действията, предприети от нас до момента ,е Бери.

— А той пътува за насам.

— Зная. Господи, така ми се иска този самолет да се разбие от само себе си — заяви Джонсън.

— И вероятно ще стане точно така. Право тук, в Сан Франциско. Длъжен си да го свалиш над океана.

— Зная.

Метц седна пред компютъра на системата за връзка.

— Виж, Ед, зная, че ти е трудно — това, което правиш в момента, противоречи на всичките ти инстинкти. Но, повярвай ми, няма друг начин. Направи онова, което трябва. Ако от това ще ти стане по-леко, аз съм готов да напиша съобщението до Бери.

Джонсън се разсмя.

— Тъпо копеле такова! Какво значение има кой ще напише съобщението? Хората не се различават един от друг по чувството на вина, което изпитват, а по куража си. Махай се от този стол.

Метц бързо освободи стола пред компютъра.

Джонсън седна. Погледна към диспечерския център от другата страна на стъклената стена. Няколко глави се наведоха или се извърнаха настрани.

— Те си мислят, че продължавам опитите да се свържа с Полет 52.

— Какво ще му кажеш да направи?

— Не познавам добре пилотската кабина, но има няколко неща, които зная със сигурност. Достатъчно пъти съм летял като наблюдаващ контрольор и съм изслушал достатъчно уроци от пилотите, за да зная кое точно крие опасности и може да свали самолет. Книгата, която разлиствах преди малко, е пилотският наръчник за екипажите на Стратън.

Метц кимна с разбиране.

— Някакви идеи?

— Няколко. Опитвам се да ги избистря. Но те са доста коварни. — Той погледна часовника си. — Заседанието в заседателната зала ще започне след малко. Присъстващите ще предъвкват въпросните разпечатки, ще се оплакват и ще се тюхкат едно петнадесет, а може би дори тридесет минути. После ще ми позвънят тук.

— В такъв случай не е зле да побързаш. Исусе, времето много напредна, Ед. Не ти остават много възможности за маневриране.

Нито един от двамата не обърна внимание на настойчивото чукане по стъклената врата. Най-накрая Джонсън вдигна поглед. Джак Милър стоеше пред вратата.

— О, Боже — изпъшка Джонсън. — Ако пусна Милър вътре и в този момент Полет 52 започне да предава, това ще бъде краят на играта. — Джонсън знаеше, че ако изключи компютъра, Милър веднага ще забележи и ще поиска да узнае защо не правят опити да възстановят отново връзката със самолета. Бързо се приближи до вратата и я отвори.

Милър пристъпи навътре.

Джонсън пък направи крачка напред и го избута през вратата, но не посмя да я затвори, за да не предизвика подозрения.

— Какво има, Джак?

Милър плъзна поглед покрай Джонсън и огледа малката зала. Втренчи се в Метц и без да поглежда към Джонсън, му подаде сноп листи.

— Това са разпечатките от компютърната видеосистема. Едно копие изпратихме по факса до службата за контрол на полетите, а другото замина за заседателната зала. — Най-после погледна Джонсън. — Главният пилот, капитан Фитзджералд идва насам, за да е на разположение, в случай че установим връзка със самолета. Господин Абът, представител на заводите Стратън еъркрафт, също пътува насам. Искаш ли да повикаме още някого?