Нелсън Демил - Мейдей

Метц заговори тихо, подбирайки внимателно думите си.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Джонсън не отговори. Остави листчето, което му бе дал Евънс, на бюрото и започна да набира номера. Едновременно с това разгърна голямата книга. Метц започна да се притеснява.

— На кого се обаждаш? Какво има в тази книга? Джонсън го погледна. Телефонът, който беше набрал, започна да звъни.

— На службата за контрол на полетите.

— Защо?

— Защото, Уейн, оттук нататък трябва да действам като по-учебник.

— Какво пише в книгата?

Джонсън заговори в телефонната слушалка.

— Господин Малоун, моля. — Погледна Метц. — В шкафа има кафеник. Направи кафе. — Отново насочи вниманието си към телефонния разговор. — Господин Малоун, обажда се Ед Джонсън. Вицепрезидент по експлоатацията на Транс-Юнайтид.

— Да, сър. Какво става с Полет 52?

— Боя се, че положението не е добро. Нямаме радиовръзка с тях.

— Имате ли представа какво може да се е случило?

— Преди да отговоря на въпроса ви, искам да си запишете координатите на последното им вероятно местоположение. Моля да предприемете съответните стъпки за започване на спасителна операция.

— Да. Слушам ви.

Джонсън продиктува координатите.

— Самолетът направи обратен завой преди да загубим връзка, така че в момента следват курс на сто и двадесет градуса и се движат с приблизителна скорост от триста и четиридесет възела. На базата на тези данни можете да пресметнете вероятното им местоположение в момента.

— Да, сър. Останете на линията, докато задвижа процедурата по издирването им.

Джонсън се зае да разлиства книгата пред себе си. Малоун се върна на телефона.

— Спасителната операция ще започне съвсем скоро. Възможно ли е самолетът все още да е във въздуха?

— Всичко е възможно. Между другото, кога за последен път се чухте с тях, господин Малоун?

Последва кратка пауза.

— В единадесет часа са съобщили координатите си. Джонсън кимна.

— Защо не ни се обадихте?

— Ами… опитвахме се да се свържем с тях. Всъщност започнахме да ги търсим едва след като не получихме задължителния им доклад в определеното време. Трябваше да се обадят в дванадесет часа и осемнадесет минути, тъй че не сме се забавили кой знае колко. Освен това всички самолети 797 често имат проблеми с радиовръзката заради височината и…

— Разбирам. Боя се, че и ние тук проявихме известна немарливост. Нашият диспечер не получил задължителния им доклад в тринадесет часа, но решил да ги изчака известно време. — Щеше да му се наложи да попълни липсващите данни от дванадесет часа. — После опитал да се свърже с тях по радиото, но очевидно, също като вас, не успял. Той, разбира се, не се обезпокоил.

— Това е разбираемо, господин Джонсън. Но какво точно се е случило със самолета? Как все пак успяхте да установите контакт?

— Ами не сме съвсем сигурни какво точно се е случило. Малко преди да ви се обадя,получихме съобщение чрез компютърната видеосистема за връзка на компанията. Беше сигнал за помощ. Пишеше единствено SOS.

— SOS?

— Да. Без каквато и да била идентификация. Ние, разбира се, решихме, че това е някаква шега.

— Естествено.

— После, малко по-късно, един диспечер забелязал друго съобщение на екрана. Няма начин да установим колко време е престояло там преди да го видим.

— И какво пише в него?

Джонсън придърпа съобщението към него и го прочете:

— Критично положение. Мейдей. Самолетът повреден. Радиопредавателите извън строя. Намираме се над Тихия океан. Имаме нужда от помощ.

— И това ли е всичко?

— Моят диспечер веднага потвърдил получаването на това съобщение. След това ме повика. Записвате ли всичко това?

— Да, сър.

— Добре. Боя се, че не са ви позвънили веднага, защото е настъпило някакво объркване в реда на получените съобщения. Освен това диспечерите са били подведени и от формулировката в инструкцията за чрезвичайни произшествия.

— Формулировката?

— Да. Там пише… чета дословно. — Джонсън постави инструкцията върху дебелата книга пред него. — Когато от службата за контрол на полетите ви информират за чрезвичайно произшествие във въздуха, свържете се със следните лица… Така че моят диспечер позвънил на номерата в списъка, но изобщо не му хрумнало да се обади и на вас, защото вашият номер не фигурира в инструкцията, одобрена от Федералното управление на авиацията. Може дори да си е помислил, че вие вече сте информирани на друго ниво. Знаете как е в подобни случаи — когато видим пожар, смятаме, че всички са го видели. Както и да е, диспечерът е проявил дяволски глупаво недоглеждане, за което ще си понесе последствията. Във всеки случай нищо не е изгубено. Само малко време, което е могло да бъде използвано за организирането на спасителна операция.