Нелсън Демил - Мейдей

Метц се приближи до един служител.

— Тук съм, за да се видя с Едуард Джонсън. Служителят посочи комуникационната зала, отделена със стъклена стена от голямото помещение.

— Ей там е. Но не мисля, че ще ви приеме.

— Мен ще приеме.

Метц прекоси стаята и спря пред един от дебелите стъклени панели. Видя Едуард Джонсън, който гледаше надолу към голяма машина. Един друг мъж стоеше до него. На Метц му бе нужен само един поглед, за да разбере, че и двамата мъже в залата са под огромно напрежение, и предположи, че то е породено не само от трудната ситуация, пред която са изправени, но се дължи отчасти и на търканията между тях. Метц знаеше, че планът му би могъл да сработи само ако получи възможност да разговаря с Джонсън насаме. Погледа още няколко секунди. Другият мъж като че ли беше подчинен на Ед. Джонсън би могъл да се отърве от него.

Метц силно почука по стъклото.

Джонсън вдигна поглед, а след това се приближи до вратата и я отключи.

Уейн Метц влезе в комуникационната зала.

— Здрасти, Ед.

Двамата се ръкуваха механично.

Джонсън забеляза, че няколко от диспечерите са вдигнали глави и ги наблюдават. Изгледа ги яростно и всички побързаха да сведат очи и да се заловят с работата си. Той затръшна вратата и я заключи.

— Тук сме като на сцена! — Всичко в шибаната им програма Стратън бе прекалено явно, извадено на показ пред очите на всички. Той даде знак на Милър. — Това е Джак Милър. Той е старши диспечер. 52 беше негов полет.

Метц кимна разсеяно на Милър, а след това се обърна към Джонсън.

— Беше? Да не би…

— Не. Грешката е моя. Самолетът е все още във въздуха. Но сега вече е мой полет. Джак ми помага. — Джонсън обаче знаеше, че дълбоко в душата си отдавна е отписал самолета. Миналото време, което бе използвал, напълно прилягаше на случая, но за в бъдеще трябваше да е по-внимателен, когато говори за този полет. Трябваше да се постарае от думите му да лъха оптимизъм. — Всъщност след последния ми разговор с теб не сме се свързвали със самолета. Полетът обаче протича нормално и аз не виждам защо трябва постоянно да ги търсим. Ако пилотът има нужда от нас, ще се обади. Метц кимна.

— Значи по всичко личи, че той може и да успее да върне самолета, така ли?

Джонсън поклати отрицателно глава.

— Не съм казвал такова нещо. Ще трябва да го инструктираме относно захода към пистата и кацането. — Реши да не се церемони с Метц. — Що се отнася до мен, аз съм убеден, че онези хора са обречени на сигурна смърт. — Посочи Милър. — Джак е по-оптимистично настроен. Мисли, че онзи човек, Бери, би могъл да осъществи идеално кацане, а след това да рулира до посочения му терминал.

Милър се изкашля, за да прочисти гърло.

— Наистина смятам, че той може да успее, господин Метц. Изглежда способен човек. Съобщенията му го доказват. — Погледна разпечатките, които лежаха върху конзолата.

Джонсън кимна. Милър взе съобщенията.

— Всички разпечатки са тук, ако желаете да ги прегледате.

Джонсън ги измъкна от ръката на Милър и ги подаде на Метц.

— Хайде, Уейн. Прочети ги. Ще се отразят добре на язвата ти. Този шибан Стратън. Знаех си аз, че проклетият самолет ще ни прецака…

Метц взе листите и започна да чете. Неволно поклати глава. Безличните думи, изписани с този странен компютърен шрифт, допълнително влошаваха положението. Или поне правеха случилото се далеч по-лесно за възприемане. Продължителният кислороден глад е довел до мозъчни увреждания.

Милър погледна първо Метц, а след това и Джонсън. Почти не познаваше Метц, но изпитваше към него инстинктивна антипатия. Прекалено изтупан. Безупречни дрехи. Прическа на филмова звезда. Милър нямаше доверие на такива мъже, макар да си даваше сметка, че не е честно да съди само по вида им. Фактът, че Джонсън бе помолил Метц да дойде веднага, бе показателен за начина, по който се управляваше авиокомпанията напоследък. Преди десет или двадесет години тази стая щеше да е пълна с мъже, навили нагоре ръкавите на ризите си, които пушат и се наливат с кафе — пилоти, инструктори, изпълнителни директори, диспечери, всички, които милеят за Транс-Юнайтид и вярват, че могат да бъдат от помощ. Днес, когато един техен самолет изпаднеше в беда, най-напред пристигаха застрахователите и адвокатите на компанията. Никой не се осмеляваше да запали цигара или да каже нещо, което противоречи на политиката на компанията. Милър си помисли, че вече му е време да се маха от този бизнес.

Метц върна съобщенията на Милър и се обърна към Джонсън.