Нелсън Демил - Мейдей

Стейн пристъпи по-близо до дупката. Почувства силата на въздушната струя.

— Мириам, обичам те. Обичам ви и трите. — Възнамеряваше да каже: Прости ми, Господи, но реши, че именно Господ му е отредил тази роля.

Обвил здраво ръце около тялото на жена си, Харолд Стейн излетя от самолета, далеч от кошмара на борда на Полет 52.

Лейтенант Питър Матос не можеше да си намери място в пилотската кабина на своя F-18. На стотина ярда пред него свръхзвуковият Стратън на Транс-Юнайтид поддържаше курса си непроменен. Матос се застави да погледне часовника на таблото. Светещите цифри на циферблата сякаш подскачаха пред очите му. С изумление видя, че бе изминал повече от час от момента, в който самолетът бе поел курс към Калифорния. На Матос му се струваше, че са изтекли едва няколко минути. Той невярващо поклати глава. Единственото, което си спомняше от изминалия час, бяха няколкото разговора с капитан трети ранг Слоун и изчисленията, които бе извършил с навигационната си апаратура. Извън тези служебни ангажименти той не си спомняше нищо друго.

Питър, излез от това състояние! Направи нещо! Веднага! Матос беше като в транс, хипнотизиран от огромния и непроменящ се океан. Той силно вдиша от кислородната маска, за да проясни главата си. Провери летателните прибори, напомни си той. Даваше си сметка, че трябва да се захване със задълженията, рутинни за всеки един полет. Това беше най-разумният начин да възвърне равновесието си. Апаратурата в самолета му беше позната до болка и той я възприемаше като приятел. Погледна най вляво и видя, че налягането на маслото е нормално, температурата на двигателите се движи в нормални граници, горивото…

Матос спря. Рязко се отърси от обхваналия го унес. Исусе Христе! Положението с горивото все още не беше критично, но скоро щеше да стане. Макар да бе излетял за тази мисия с максимално допустимото количество гориво, то бе на привършване и съвсем скоро щеше да му се наложи да предприеме нещо.

Матос прехапа долната си устна, а умът му се зае да прецени възможностите, пред които бе изправен. Той обаче знаеше какво трябва да направи най-напред. Бързо въведе координатите си в компютъра. Прочете резултатите.

— Мамка му! — Оставаше му много малко гориво. Не можеше повече да си позволи лукса да следва пътническия Стратън по маршрута му.

Какво щеше да стане сега? Матос се разкъсваше, неспособен да вземе решение. Трябваше ли да се противопостави на капитан Слоун? Никога преди не бе отказвал да изпълни заповед и само мисълта за подобна възможност го изнервяше. Да се опъне на Джеймс Слоун — и на флота на Съединените щати в негово лице — беше твърде драстична линия на поведение, която той не желаеше дори да обмисля. Тя бе извън сферата на неговите разсъждения — така, както самолетоносачът Нимитц съвсем скоро щеше да се окаже извън обсега, който Матос би могъл да прелети с оставащото му гориво.

Матос погледна пътническия Стратън. Той неотлъчно следваше курса си и летеше с постоянна скорост. Прекалено постоянна. Дяволски добре си даваше сметка, че последните му доклади за претърпените от самолета щети са силно преувеличени. По стените на кабината се забелязват пукнатини от износване.

Лонжеронът може да е повреден. Самолетът едва ли ще издържи още дълго. Съвсем скоро ще излезе от строя. Тези заключения не бяха напълно погрешни, но и не бяха съвсем точни. Вярно, че се забелязваха пукнатини и следи от износване, но…

— Полет три-четири-седем, чуваш ли ме? Внезапното включване на Слоун стресна Матос.

— Чувам ви — отвърна той, стиснал здраво контролния лост на F-18. — Продължавайте.

По гласа на капитана се досети, че той вече е започнал да губи търпение. Обхвана го ужас. Едва сега осъзна, че повече не може да отлага неизбежното.

— Каква е ситуацията? — попита направо Слоун.

— Без промяна.

— Никаква? — Слоун звучеше искрено изненадан.

— Ами пукнатините? Ами повредения лонжерон?

— Може би състоянието на самолета е леко влошено. Но не много.

На Матос му се искаше да не беше започвал с тези лъжи. Така само бе влошил нещата. Позволи си да плъзне поглед към изстрелващото устройство, монтирано на страничната конзола. Съжаляваше, че бе изчакал. Трябваше да изстреля ракетата веднага, преди да е имал време да размисли.

— Матос, твоят доклад за щетите на самолета си беше чиста измишльотина. Така само направи тази шибана мисия по-дълга и по-мъчителна за всички. Не си мисли, че ще забравя това.