Нелсън Демил - Мейдей

Джонсън взе листа и го тикна в джоба си.

— Добре, Евънс. Добра работа. — Затвори вратата, преди Евънс да успее да добави нещо. Обърна се и се приближи до телефона.

Метц застана между него и телефона.

— Почакай, Ед. Не може ли първо да поговорим?

Джонсън не беше свикнал някой от хората около него да се опитва да го плаши. Него! Реши, че Уейн Метц или е прекалено дързък, или ужасно отчаян. И в двата случая обаче очевидно бе намислил нещо.

— Трябва да им се обадя. Това беше първото нещо, което трябваше да направим, но при този инцидент всичко върви наопаки. При нормални обстоятелства досега трябваше да сме изпратили спасителен екип, който да се опита да ги открие и да им помогне. Вероятно ще си навлечем сериозни неприятности заради това забавяне.

Джак Милър заобиколи двамата мъже и вдигна слушалката.

— Аз ще поема отговорността. Дай ми номера, Ед. Ще им се обадя.

Джонсън нетърпеливо тръсна глава.

— Не ставай идиот. Евънс ще опере пешкира. Онзи тъп кучи син трябваше да се обади на всички, упоменати в инструкцията за чрезвичайни произшествия.

— Аз съм старши диспечерът и аз нося цялата отговорност.

— Джак, остави това на мен. Джонсън се обърна и заговори с Метц.

— Първо, винаги съществува възможността тези съобщения по компютърната видеосистема да се окажат измама. Именно поради тази причина изчакахме с обаждането. Второ, както вече казах, този инцидент се развива отзад напред. Обикновено службата за контрол на полетите първа научава за подобни произшествия и на свой ред информира засегнатата авиокомпания. Получаването на сигнал за помощ чрез компютърната видеосистема на някоя авиокомпания е твърде необичайна практика. Всъщност никога преди не се е случвало. Подобна вероятност не е предвидена дори в инструкциите на компанията за чрезвичайни произшествия. Не забравяй също, че ти ме помоли да не се обаждам на…

Метц нетърпеливо поклати глава.

— Взаимоотношенията ви със службата за контрол на полетите изобщо не ме засягат. Искам само да обсъдим каква позиция ще заемем и държа да го направим преди да си разговарял с когото и да било. Би трябвало разговорите относно застрахователните обезщетения да се водят отделно. В противен случай може да се компрометираме в съда. Искам една минута, за да поговоря с теб. Една минута.

Джонсън погледна Милър.

— Джак…

Милър поклати отрицателно глава.

— Чакай малко, Ед. Полет 52 е моя отговорност. И аз трябва да зная какво става.

Джонсън сложи ръка на рамото на Милър.

— Това са само застрахователни брътвежи, Джак. Не би искал да чуеш разговора ни, защото, ако го направиш, някой ден може да започнат да ти задават въпроси за него. Дай ни само минутка.

Милър погледна двамата мъже. Транс-Юнайтид все още бе като едно голямо семейство — сега обаче се бе превърнала в семейство, което има нещо за криене. Милър осъзна, че е безсмислено да се опитва да противоречи на Едуард Джонсън. Не и по този въпрос.

— Добре… — Приближи се до вратата и излезе от стаята.

Джонсън заключи след него и се обърна към Метц.

— Добре. Имаш една минута.

Метц дълбоко си пое въздух и се отпусна на един стол.

— Добре. От гледна точка на обезщетенията трябва да сме особено предпазливи. Не бива да увеличаваме проблемите на Стратън. От юридическа гледна точка е по-добре да не правим нищо, отколкото да предприемем погрешни действия.

— С други думи, да не обучаваме онзи пилот и да не му помагаме да кацне?

— Съжалявам, но нещата стоят точно така. Съдилищата и съдебните заседатели определят прецедентите. Всяко действие, предприето от теб сега, по-късно ще бъде обсъждано в съда. То ще бъде преценявано според резултатите от взетите мерки, а не според добрите ти намерения. С други думи, ако ти продължиш да насочваш и инструктираш пилота, но самолетът въпреки това се разбие при кацането, ще се окажеш в по-лошо положение отколкото ако не предприемеш нищо. Така както аз виждам нещата, единственото ти задължение в момента е да организираш спасителна операция.

Джонсън погледна Метц. Той говореше едно, но имаше предвид нещо съвършено различно.

— Думите ти не звучат особено убедително. Но ако онова, което казваш, е вярно, излиза, че за момента действаме правилно, защото все още не сме започнали задочно да обучаваме Бери в изкуството да пилотира свръхзвуков самолет. Ще ти кажа и още нещо — да ръководиш пилот по радиото и да му даваш инструкции за кацане е дяволски трудна работа; но да вършиш всичко това чрез компютърната система за връзка е просто смешно. Когато докарам тук главния пилот и му кажа какво трябва да направи, той ще се подриска от страх. — Джонсън замълча за момент. — Но пък, като си знам късмета, току-виж Фитзджералд успял и се превърнал в национален герой. Той и Бери ще се превърнат в медийни звезди. Направо страхотно.