Нелсън Демил - Мейдей

— За жалост в това отношение си напълно прав.

— Работата е много сложна. И се усложнява допълнително от факта, че ние сме единственият застраховател.

— С това решение се прецакахме, нали? — подхвърли Джонсън.

— Повече от сигурно — кимна Метц. Джонсън тежко се отпусна на един стол.

— Копеле такова! Добре. Само се опитайте да ни обвините в нехайство!

Метц тръгна към вратата. Сложи ръка на бравата и се обърна към Джонсън.

— Ед, съжалявам, че ти направих подобно предложение. Най-доброто, на което можем да се надяваме сега, е самолетът да се приземи с минимум допълнителни жертви на земята. Само те моля да направиш услуга на всички нас и да помолиш службата за контрол на полетите да се опитат да го приводнят в океана близо до някой спасителен кораб. Сан Франциско е хубав град. Не бих искал да съм свидетел на разрушенията, които един Стратън 797 може да предизвика, ако се разбие по улиците му.

Джонсън махна с ръка, давайки знак, че разговорът е приключил.

— Спести ми тия дивотии. Метц кимна.

— Добре. Но няма да ти спестя истината. — Той замълча и сякаш потъна в размисъл. — Когато се замисля за възможността да пострадат няколко хиляди души на земята… над четиристотин тона стомана и авиационно гориво… Исусе Христе! Това ще бъде истински холокост. Помисли върху тази възможност. Помисли. Разрушено имущество и частна собственост за стотици милиони… Е, добре поне, че не застраховахме и корпуса. Оттам ще спестим сто милиона долара.

— Сто двадесет и пет — поправи го Джонсън.

— Правилно. Е, съществува и възможността онзи Стратън да стигне до летището. Но той би могъл да се разбие в претъпкан с пътници терминал или да помете по пътя си няколко рулиращи самолета. Което ми напомня, че може би трябва да предупредиш летището за предстоящото аварийно кацане. Ами защо не и управата на Сан Франциско… Гражданска отбрана или друга подобна организация? — Той замълча за миг. — Освен това искам да запомниш, че дори и да не успеем да ви обвиним за нехайство и немарливост, вие все пак ще трябва да покриете всички суми, които надвишават тавана на застрахователната ви полица, както и парите, които ще останат неизплатени след банкрута на нашата компания. — Помълча още секунда, а след това продължи. — Бенефишъл може и да успее да се реорганизира. Транс-Юнайтид обаче ще затъне завинаги. Реално погледнато, това е най-страшната трагедия през последното десетилетие. Пресата ще пощурее. Никой няма да прояви интерес към името на застрахователната компания, замесена в случая. Логото на Транс-Юнайтид обаче ще се покрие с печална известност — също като свастиката. Ще се появите на първа страница на Тайм, за Бога! И не само за седмица или две, както става при повечето катастрофи. Не, сър! Не и ако този самолет падне във Фриско. Ако пък се приземи благополучно, адвокатите ще помъкнат клетите копелета по съдилищата… ще ги изтипосат в медиите. Триста човешки същества, мозъците на които са били превърнати на пюре. Ти самият ще прекараш следващите десет години из съдебните зали. А междувременно няма да са много желаещите да летят със самолетите на вашата компания. Ако ние не ви повлечем със себе си, Федералното управление на авиацията и пресата ще ви съсипят. Подобни неща са се случвали в миналото и в резултат на не толкова кошмарни инциденти.

Джонсън се намръщи, но не проговори. В думите на Метц имаше смисъл — твърде много при това.

— Колко души работят тук? — попита Метц. Пое си дълбоко въздух. — Господи, така ми се иска този самолет да се разбие ей така, от само себе си. Искам да кажа, че мъртвите са си мъртви. Край. Няколко седмици на шумни вестникарски сензации. След това никой няма да си спомня дори името на авиокомпанията. По дяволите, та аз не си спомням името на компанията, претърпяла последната голяма катастрофа. За средния гражданин имената на всички авиокомпании звучат еднакво. Също като имената на застрахователните компании. Не разбираш ли? Ако самолетът потъне в океана, всички факти потъват заедно с него. Няма нищо за фотографиране. Няма оцелели, които да бъдат интервюирани. Медиите бързо ще се отегчат. Националното управление за безопасност на транспорта няма да разполага с останки, чрез които да възстанови събитията. Местоположението на самолета в момента е неизвестно, а Тихият океан е достатъчно дълбок, за да сме сигурни, че черната кутия на самолета няма да бъде намерена никога. Джон Бери и екипажът ще са мъртви. Никой няма да знае със сигурност какво точно се е случило. Ще минат години, докато по съдебен път се установи кой носи отговорност за случилото се и до каква степен. Самата авиокомпания може дори да се окаже жертва, ако се приеме версията за бомба, избухнала на борда на самолета.