Нелсън Демил - Мейдей

Ориентира се, без да пали фенерчето, и запълзя към пилотската кабина, като влачеше брадвичката със себе си.

Килимът — Джонсън знаеше, че е син на цвят и струва цяло състояние — бе залят с различни течности, които воняха отвратително. Той спря, избърса ръце в униформата и надяна огнеупорните ръкавици. После отново запълзя напред.

Познаваше добре разположението на салона. Наложи се да заобиколи само едно тяло, преди да стигне до вратата на пилотската кабина, която беше отворена.

Джонсън отново преметна брадвичката през рамо и припълзя в кабината.

Спря, надигна се на коляно и се огледа. Предното стъкло бе покрито с пяна, но през малкия авариен изход влизаше светлина. Благодарение на отворената врата тук почти нямаше дим. Джонсън се надигна още малко, надникна към изхода и забеляза жълтата надуваема пързалка. Обърна се към вътрешността на кабината, но трябваше да мине цяла минута, преди очите му да се адаптират към полумрака. Когато това най-после стана, забеляза някакъв мъж, който лежеше на пода точно до седалката на втория пилот. Мъжът беше мъртъв или в безсъзнание. Джонсън огледа цялата кабина, но не видя никой друг — нито жив, нито мъртъв.

Все още приклекнал, за да се предпази от малкото дим, останал в кабината, той се премести към мястото на контрольора, а след това запали фенерчето и огледа помещението, опитвайки се да открие принтера на компютърната система за връзка. Когато го видя, освети тавичката, в която забеляза лист хартия. Слава Богу…

Джонсън се изправи, свали ръкавиците и кислородната маска, приближи се до принтера и извади шест листа от тавичката на принтера. Мисията изпълнена. Огледа листите на светлината на фенерчето, а после ги обърна от другата страна.

— Какво, по дяволите…

Отговори му глас, долетял иззад гърба му.

— Бяла, неизползвана принтерна хартия. Джонсън рязко се извъртя и насочи светлината по посока на звука. Мъжът, когото бе помислил за мъртъв, седеше на пода, опрял гръб в седалката на втория пилот. Сърцето на Джонсън буквално пропусна един такт, но в следващия миг той възвърна самообладанието си. Никой от двамата мъже не проговори в продължение на няколко секунди, след което Джонсън попита:

— Бери?

— Точно така. А вие кой сте?

— Изобщо не ти влиза в работата кой съм.

— Бих искал да узная името на човека, който се опита да ме убие.

Джонсън сложи брадвичката пред фенерчето, така че Бери да я види. После рече:

— И който все още би могъл да те убие.

Очите на Бери се фокусираха върху брадвата. Изобщо не му бе хрумнало, че човекът пред него може да е въоръжен.

— Ти си много храбър мъж, господин Бери — каза Джонсън.

— А ти си безсърдечен кучи син.

— Не съвсем. Ти по-добре от всеки друг би трябвало да разбираш защо се налагаше да постъпя по начина, по който постъпих. А и след всичко, което видях на този самолет, не бих се отказал от нито едно свое действие.

— Не трябваше да се правиш на Господ — рече Бери.

— И защо не? Все някой трябваше да го стори.

— Кой си ти?

— Наистина е по-добре да не знаеш.

— Какво значение има дали зная кой си, щом възнамеряваш да ме убиеш с тази брадва?

— Ако все още си жив, то е само защото не знаеш кой съм — заяви Джонсън.

— Ако все още си жив, то е само защото държиш тази брадва.

Джонсън не обърна внимание на думите му.

— Ако ми дадеш онези разпечатки, бихме могли да се спазарим за живота ти — рече той.

Бери се изправи и Джонсън изкрещя:

— Не мърдай!

Бери се вгледа в мъжа пред себе си, а след това каза:

— Разпечатките се намират у момичето, което оцеля.

— Къде е то?

— Спуснах го заедно със стюардесата Шарън Крендъл по надуваемата пързалка. Вече са в ръцете на медиците. И двете все още дишаха, но бяха в безсъзнание. Ако някоя от тях умре, ще се погрижа да бъдеш екзекутиран. Ако ли не, ще те убия лично аз.

В продължение на секунда Джонсън остана напълно неподвижен.

— Много смела реч за човек, изправил се с голи ръце пред брадвата.

— Виж, приятел, не зная кой си, но играта свърши. Пусни тази брадва.

— Не съм толкова сигурен, че играта е свършила. Мога да те ударя по главата — все едно че си се наранил при сблъсъка — а след това ще се спусна по пързалката, ще отида в хангар четиринадесет, където се намират оцелелите, и ще намеря Линда Фарли и Шарън Крендъл.

Бери се напрегна, очите му се насочиха към аварийния изход.

Джонсън се премести и препречи пътя на Бери.

— Но ако тези разпечатки са у теб, обещавам, че няма да те нараня. И тях двете също.