Нелсън Демил - Мейдей

Санитарят стана от мястото си и застана зад Метц.

— Ето. Вземи от тези. Това са транквиланти. Ще се почувстваш по-добре. Вземи.

Метц глътна две хапчета.

— О… измъкнете ме оттук…

— Седни.

Уейн започна да блъска по вратите на линейката.

— Спрете!

Един от пациентите изкрещя:

— Сплете!

— Сядай долу, приятел, преди да си паднал — нареди санитарят.

Главата на Метц внезапно сякаш се изпразни, коленете му омекнаха.

— О… какво… какво беше?…

— Транквилант, нали ти казах! Всъщност май беше седатив. Все ги бъркам.

— Но… аз…

— Непрекъснато създаваш проблеми. Лягай долу. — Санитарят му помогна да легне на пода.

— Но… аз не съм… аз не бях… аз не съм… пътник.

— Пет пари не давам кой си. Намираш се в моята линейка и създаваш проблеми. А сега вече си безобиден.

Метц почувства, че мехурът му се изпразва, и в следващия миг изгуби съзнание.

Ед Джонсън огледа внимателно лявата стена на корпуса. Началникът на пожарникарите бе оповестил, че няма опасност от експлозия на борда и хората от спасителните екипи, облечени с пожарникарски костюми и с кислородни маски на лицата си, бяха издигнати с хидравлична платформа до корпуса на огромния самолет. Джонсън видя златните нашивки на главния пожарникар и се приближи до него.

— Началник, аз съм Ед Джонсън, вицепрезидент на Транс-Юнайтид. Този самолет е наш.

— О, съжалявам.

— Има ли живи на борда? — попита Джонсън. Началникът кимна.

— Да. Моите хора докладват по радиостанциите, че има десетки — а може би дори стотици хора горе. — После додаде: — Ще ги привържем към носилките, за да ги обездвижим. Нали разбирате? След това ще започнем да ги изнасяме.

Джонсън кимна. Съзнанието му бе заето със собствения му проблем.

Началникът помисли за момент, а сетне каза:

— Тези хора… Ако съдя по докладите, които получавам по радиото… тези хора не са добре… Искам да кажа… никой от тях не се опита да излезе…

— Всички те страдат от мозъчни увреждания.

— Исусе!

— Точно така. Ей, можете ли да ме качите там?

— Ами…

— Това е моят самолет, началник. Трябва да съм там.

— Опасността от пожар все още не е елиминирана напълно — изтъкна началникът на пожарната, макар че вероятността от нов пожар бе минимална. — Освен това има токсичен дим и пари.

— Не ми пука. Трябва да съм там горе заедно с екипажа и пътниците. — Ед Джонсън погледна твърдо началника като истински мъж. Погледът му не беше съвсем престорен — по-скоро бе спомен от старите дни, преди да се потопи в интригите и безкрайните компромиси. — Това е моят самолет, началник — добави той. Началникът на пожарната повика един от хората си и нареди:

— Намерете на този човек една униформа, ръкавици и кислородна маска. След това го качете в самолета.

— Благодаря — рече Джонсън.

Докато чакаше, той вдигна поглед към дупката в корпуса на самолета.

— Какво, по дяволите… Началникът проследи погледа му и рече:

— Да. Изглежда така, сякаш е избухнало отвън навътре. Един от моите хора каза, че му прилича на сблъсък с метеор. Нали разбирате? Или пък на част от сателит. Но дупки има и на двете стени и те са хоризонтални. Другата е много по-голяма — очевидно е причинена от нещо, минало отвътре навън. Нещо, влязло от тази страна и излязло от другата. Може да е ракета. Вие как мислите?

— Исусе Христе…

И внезапно проумя всичко. Ракета. Шибана военна ракета. Или пък авиационна мишена. Нещо, което се е движило на височина от 60 хиляди фута и не е експлодирало при сблъсъка си с техния Стратън. Очевидно ставаше дума за издънка на военните. И то за издънка с ужасни последици, напомнящи за страховитите разкази за унищожението на Полет 800 на Транс уърлд еърлайнс. Пък той се притесняваше, че самолетът е показал структурни дефекти, или че някой някак си е успял да качи бомба на борда. И изведнъж се оказваше, че вината изобщо не е била тяхна. — Исусе Христе! Каква издънка…

— Какво е това?

Джонсън погледна към началника на пожарникарите.

— Пожелайте ми късмет.

— Точно така.

Двама пожарникари помогнаха на Ед Джонсън да облече униформата, показаха му огнеупорните ръкавици и фенерчето, завързано за униформата. След това му подадоха и кислородна маска. Джонсън я остави да виси на гърдите му.

— Дайте ми и една от тези брадвички.

Единият пожарникар сви рамене и подаде на Джонсън стоманена брадвичка.

— Внимавайте с нея. Остра е като бръснач — предупреди го той.