Нелсън Демил - Мейдей

Той изведнъж спря да тича.

Точно преди колелетата на големия Стратън да се блъснат в пистата, пилотът очевидно направи един последен и отчаян опит да овладее самолета. Това, съчетано с ниската скорост на самолета, бе достатъчно, за да се избегне мигновената и разрушителна катастрофа. Скоростта, с която падаше самолетът обаче, бе твърде висока за ограничената му издръжливост. Фитзджералд видя как самолетът се тръсна по корем, а колесникът се откъсна с такава лекота, сякаш бе направен от стъкло. Във всички посоки се разхвърчаха счупените колелета и подпори. Въздушният лайнер легна по корем и започна да се плъзга по пистата със скорост от над сто възела. Около него се разхвърчаха искри. Самолетът се кривеше ту наляво, ту надясно и съществуваше реална заплаха от пълното му завъртане. Фитзджералд забеляза спойлерите над двете крила на самолета. Кормилото все още работеше; Фитзджералд знаеше, че пилотът не се е предал.

Хората, струпали се на затревения участък, се разбягаха, когато неконтролируемият лайнер, висок колкото триетажна сграда и дълъг и широк колкото футболно игрище, започна да се плъзга към тях. Част от хората успяха да се качат върху отдалечаващите се аварийни коли; другите хукнаха пеш.

Фитзджералд знаеше, че нито едно място не би могло да се нарече безопасно, в случай че огромният Стратън се завърти и излезе от пистата. Около него стояха операторите на четири телевизионни компании и запечатваха на лента огромния самолет, който със стържене и искри се плъзгаше по пистата на по-малко от три хиляди фута от тях. Пронизителният звук на раздиращия се метал заглуши грохота на двигателите, когато агонизиращият Стратън 797 се изравни с тях.

Уейн Метц погледна Едуард Джонсън и го попита с глух, изпълнен със страхопочитание глас:

— Той успя ли?

— Почти.

— Ще експлодира ли?

— Може би.

Двамата наблюдаваха огромния лайнер, който с дращене и стържене продължаваше да се влачи по пистата, оставяйки след себе си опашка от искри и пронизителния звук на раздиращ се метал.

Метц попита:

— Какво ще правим, ако не експлодира?

— Ще се качим в самолета, за да сме сред първите, които ще се срещнат с пилота.

Метц погледна Джонсън, а след това отново насочи поглед към осакатения Стратън. Тихичко се помоли:

— Експлодирай и умри.

Бери почувства, че самолетът се стовари тежко на пистата, чу и неописуемия звук, съпровождащ откъсването на колесника. Всичките осемстотин и двадесет хиляди паунда на самолета се тръснаха на пистата и той започна да се плъзга напред. Единственото чувство, което Бери изпитваше, бе гняв. Гняв срещу самия него, загдето бе позволил да стигне толкова далеч и да оплеска всичко в последния момент.

Но не всичко беше загубено. Той беше жив и възнамеряваше да си остане на този свят. Погледна към Шарън. Ръцете му се присегнаха към прекъсвачите, спиращи притока на гориво към двигателите. Забеляза, че Шарън го наблюдава — очевидно го гледаше още от момента на сблъсъка, изучаваше внимателно лицето му, опитвайки се да разбере по изражението му дали ще живеят, или ще умрат. Той й кимна, сякаш искаше да й каже: Всичко е наред. Но не беше.

Бери вдигна спойлерите, монтирани върху крилата, с отчаяната надежда, че те ще подействат като спирачка И ще намалят скоростта на килнатия на една страна самолет. Краката му настъпиха крачния лост за управление на кормилото, но сега, когато корпусът на самолета бе в контакт с бетонната настилка на пистата, усилията му да държи самолета ориентиран право напред по пистата не бяха особено резултатни.

За част от секундата, точно преди сблъсъка със земята, Бери си бе позволил да си представи как приземява самолета, рулира и спокойно го паркира на определеното за това място. Сега обаче знаеше, че ще е истински късметлия, ако успее да избегне експлозията. За пръв път в дългогодишната му практика на пилот му се прииска да остане без гориво. Но дори и с празни резервоари самолетът пак би могъл да се разхвърчи на безброй парченца, ако парите в двигателите се възпламенят.

Главата на Джон Бери пулсираше от болка. Гадеше му се. В далечината чуваше вой на сирени, скърцане на спирачки, викове на хората от спасителните екипи. Пищяха клаксони, грачеха радиостанции, навсякъде около него се чуваха воплите и стенанията на ранените. Той се надигна, седна и се опита да се огледа, но дясното му око бе силно замъглено. Той го разтърка и ръката му се обагри с кръв.