Нелсън Демил - Мейдей

Бери помисли още малко и поклати глава.

— Те твърдят, че знаят къде сме… Ами ако грешат? Тогава и новият ни курс ще е погрешен. На разстоянието, на което се намираме от Хаваите, отклонение от няколко градуса ще ни отдалечи на стотици мили от островите. Ами ако тази шибана система за връзка се повреди, преди да сме стигнали до Хаваите? Тогава няма да са в състояние да ни изпратят корекция на курса. Ами ако сателитната навигационна система изобщо не проработи? Ами ако аз не успея да я задействам и използвам? — Спомни си нещо, което бе прочел преди време. Най-ненадеждният компонент на съвременния самолет е неговият пилот. В случая този компонент беше той, Джон Бери. Погледна контролните уреди пред себе си. — Ще останем без гориво някъде над Тихия океан. Ще се наложи да кацнем в океана. И ще започне една луда надпревара между спасителните екипи и… акулите.

Шарън сложи ръце върху раменете му, после се наведе напред и прошепна в ухото му:

— Джон, Линда е…

— Съжалявам.

Тя изви лице, целуна го по бузата и веднага се изправи. Погледна чорапогащника и го проследи с поглед до бравата на вратата. Беше напълно изпънат и здрав. Нямаше човешки пръсти, промушени през малката пролука. Тя внезапно се изпълни с оптимизъм. Погледна към Линда.

— Добре — заяви Шарън, опитвайки се гласът й да прозвучи по-весело. — Линда, ти как смяташ? Хаваите или Калифорния?

Момичето вдигна глава от бюрото.

— Искам да си ида у дома. Шарън се усмихна.

— Значи Калифорния. Джон, кажи им, че се връщаме у дома.

Бери почувства, че очите му се пълнят със сълзи и бързо ги изтри. Наведе се над конзолата и написа кратко, стегнато съобщение.

Едуард Джонсън прикова поглед в съобщението, пристигнало току-що от Полет 52.

ДО САН ФРАНЦИСКО: НЕ ИСКАМЕ ДА ЗАВИВАМЕ. ХАВАЙСКИТЕ ОСТРОВИ СА ТВЪРДЕ МАЛКА ЦЕЛ. ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ ПО СЕГАШНИЯ КУРС НА 120 ГРАДУСА. ИНФОРМИРАЙТЕ НИ ЗА ЕВЕНТУАЛНИ КОРЕКЦИИ В КУРСА И СЪОБЩЕТЕ РАЗСТОЯНИЕТО/ВРЕМЕТО НА ПЪТУВАНЕ ДО САН ФРАНЦИСКО ВЕДНАГА ЩОМ СТЕ ГОТОВИ С ИЗЧИСЛЕНИЯТА.

БЕРИ

— Мамка му! — Джонсън извади пурата и отхапа края й. — Умен кучи син! — Погледна пурата, а след това я захвърли на пода.

Метц го погледна. Идеята да пренасочат самолета към Хавайте не му бе харесала от самото начало и сега изпитваше едва ли не облекчение.

— Трябва да направиш нещо, Ед. Трябва да му дадеш такива инструкции, че онзи самолет да се разбие над океана, а ние да се изметем оттук преди…

— Млъквай, Метц! Зная какво трябва да направя. — Беше започнал да се пита дали Бери не е прозрял намеренията му. — Не мога да го притискам. Прекалено схватлив е.

— И какво ще му отговориш?

— Какъв избор имам? Ще му изпратя информацията, която ни поиска.

— Исусе, ето че започваме да му помагаме…

— Трябва да се отърва от него за известно време. — Джонсън се приближи до картата на тихоокеанския район. Взе една линийка от бюрото и направи някои груби измервания. — С новия курс положението им няма да стане по-добро. Може би даже ще се влоши. Но не мога да му предложа нещо абсурдно. Бери е…

— Да, знам. Умен.

— Исках да кажа, че може да храни известни подозрения.

Метц се приближи до компютъра и удари с юмрук по него.

— Не позволявай на онзи тип да те сплашва. Та той е някакъв си аматьор, седнал в пилотската кабина на най-големия и най-модерния самолет, строен някога, който случайно има две огромни дупки в корпуса си и е пълен до горе с живи мъртъвци. Исусе! Самият Джон Уейн не би могъл да се справи с подобно положение. — Замълча за момент, а после тихо продължи: — На Бери му трябва съвсем малко помощ от наша страна и самолетът ще падне.

Джонсън не му обърна никакво внимание. Седна пред клавиатурата и започна да пише.

ДО ПОЛЕТ 52: ВСИЧКИ НИЕ СМЕ ТУК, ЗА ДА ВИ ПОМОГНЕМ, НО ЩЕ ОТСТЪПИМ И ЩЕ СЕ СЪОБРАЗИМ С ВАШЕТО МНЕНИЕ. МОЛЯ ВИ ДА ИЗПЪЛНЯВАТЕ ТОЧНО ВСИЧКИ НАШИ ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТРУКЦИИ. В ОТГОВОР НА ВАШЕТО ЗАПИТВАНЕ СЪОБЩАВАМЕ, ЧЕ ТОЧНИЯТ КУРС ЗА САН ФРАНЦИСКО Е НА 131 ГРАДУСА. РАЗСТОЯНИЕТО Е 1950 МИЛИ. ПРИБЛИЗИТЕЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОЛЕТА ПРИ СЕГАШНАТА ВИ СКОРОСТ — ПЕТ ЧАСА И ДЕСЕТ МИНУТИ. ЩЕ БЪДЕТЕ ПРЕСРЕЩНАТИ ОТ ВОЕНЕН САМОЛЕТ. СРЕЩАТА ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ СЪСТОИ СЛЕД ДВА ЧАСА.

САН ФРАНЦИСКО; ЦЕНТРАЛА НА ТРАНС-ЮНАЙТИД. Метц погледна стенния часовник. Два часа и две минути след обяд.

Джонсън проследи погледа му.

— Точно така. Няма да попаднат в радарния обхват на службата за контрол на полетите преди шест часа вечерта. Разполагаме с достатъчно време.