Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Мисля, че Прескот е имал намерение да ни избие още от самото начало — каза Кавано. — Трябвало е да се чувства абсолютно сигурен, че никой на света не знае как е изчезнал. По този начин никой никога няма да узнае тайната му. Не е могъл да си позволи да лежи по цели нощи и да гледа тавана, представяйки си как хващат някого от нас, подлагат го на мъчения и той изпява как е станал номерът с изчезването, казва им и новата му самоличност.

— Но как се е надявал да избяга от пожара?

— Той е доста изобретателна личност. Задава въпроси. Гледа. Учи се. Успях да избягам от ударната група, защото гледах да съм близо до фронта на пожара, за да заблудя термосензорите в хеликоптерите. Щом аз съм се сетил за това, защо някой, умен като него, да не може?

— Има голяма разлика. Ти си имал кого да извикаш за помощ и го направи. Обаче човек, отчаян колкото него, няма да има доверие на никого… Казваш, че бил дебел. Не би могъл да ходи кой знае колко. Как е мислел да се измъкне от района?

— Може все пак да се е обадил на някого — каза Кавано. — И след като го заведе на безопасно място, да убие човека, който му е помогнал. Тайната пак се запазва.

Очите на Джейми потъмняха.

— Или може да е стигнал до най-близкия град и е принудил някого да го откара. А може… — Кавано изведнъж се сети за нещо и то го изненада. — Той не би позволил на никого да узнае как ще изчезне.

От вълнение главата му отново се замая. Но успя да стане.

— Къде са ми дрехите?

Джейми изпадна в паника.

— Ама ти не можеш да ходиш! Какво се опитваш да…

— Просто се сетих къде е отишъл Прескот. — Той измъкна телефона от джоба на сакото си и набра някакъв номер.

От другата страна телефонът иззвъня.

— Хайде, помогни ми да се облека. Дай ми и бронежилетката.

Телефонът отново иззвъня.

— Вдигни, хайде вдигни — замоли се той на абоната, на когото звънеше.

Телефонът иззвъня за трети път.

— Трябва да я намерим.

— Нея ли? — попита Джейми.

Телефонът иззвъня за четвърти път. Включи се запис на женски глас: „Моля, оставете името, номера си и съобщението. Ще ви се обадя при първа възможност“.

Кавано прекъсна връзката.

— Бързо! Тук, в Олбъни, има една жена, която според мен Прескот се кани да убие.

Докато Джейми караше бързо из потъналите в сенките на залеза улици на Олбъни, Кавано се постара да й обясни ситуацията.

— Дадохме на Прескот името и телефонния номер на една банка, заедно с номера на сметка. След като изпереше парите си, той трябваше да преведе сто хиляди долара на една фалшификаторка, която живее тук, в Олбъни.

Като следваше указанията му, карайки бързо колкото позволяваше ограничението на скоростта, Джейми сви зад един ъгъл и влезе в някакъв парк. Бързите завои засилиха замайването на Кавано, но гледаше Джейми да не разбере, за да не намали. Трябваше да стигнат колкото е възможно по-скоро и нищо друго нямаше значение.

— Фалшификаторката е приготвила номер на социалната осигуровка, паспорт, шофьорска книжка, кръщелно, кредитни карти — изобщо пълен набор документи на нова самоличност. — Кавано пое дълбоко дъх. — На Прескот му оставаше само да реши как да промени външността си. Да си боядиса косата или да я обръсне, да си пусне мустаци и изобщо каквото и да е. След като направеше тези промени, фалшификаторката трябваше да го снима за паспорта и книжката и Прескот щеше да е готов да започне новия си живот. Смятахме да го заведем при нея вчера сутринта.

— Как се…

— Карен Атъртън. Опитвам се да си спомня дали някой от нас е споменал на Прескот името й. Мисля, че Дънкан го направи. Само първото име обаче. Но това, името и телефонният номер на банката й, както и номерът на сметката, е достатъчно на Прескот, за да я намери.

Намалявайки скоростта на косъм по-малко от ограничението, Джейми мина покрай спряла полицейска кола на излизане от парка.

— Номерът на сметката й как ще му помогне да я намери?

— Скривалището на Прескот в склада бе претъпкано с електроника. Според мен е добър с компютрите така, както аз съм добър с оръжията. Знаейки името на банката и номера на сметката… — Гласът на Кавано заглъхна.

— Добре ли си?

— Само си поемам въздух. — Той се насили да продължи: — Въоръжен с номера на банкова сметка, не след дълго един хакер може да се добере до името и адреса на Карен от интернет страницата на банката. Но има и друг начин.

Продължавайки да следва указанията му, Джейми навлезе в заможен жилищен квартал с обширни дворове и извисяващи се нависоко дървета пред преустроени къщи от деветнадесети век.