Дейвид Морел - Единственият оцелял

— Моля те, не забравяй, че ти ме извика — каза Кавано. — Тук съм, за да ти помогна.

Прескот продължаваше да държи колта насочен към него и зениците му се разшириха още повече. В стаята осезателно замириса на страх.

— Знам номера ти, който важи само за днес, казах ти и паролата — продължи Кавано. — Тази информация може да има само човек от Глоубъл Протектив Сървисис.

— Може да си я изтръгнал от човека, когото те са изпратили — каза Прескот.

Също както и по телефона, гласът му прозвуча нестабилно, но Кавано чак сега разбра, че това не се е дължало на някакъв страничен електронен ефект: гласът на Прескот трепереше просто защото го беше страх.

Вратата зад Кавано се затвори и ключалката гръмко изщрака. Успя да си наложи обаче да не трепне.

— Не знам кой или какво те заплашва, но според мен едва ли може да се намери човек, който да стигне до теб по начина, по който аз го направих, не и след като си се барикадирал тук. Логиката би трябвало да ти подскаже, че не представлявам заплаха.

— Изненадата е най-успешната тактика. — Прескот стискаше пистолета със същата несигурност, каквато звучеше и в гласа му. — Освен това логиката работи срещу теб. Ако един човек не представлява заплаха, каква защита в такъв случай може да осигури?

— Ти не си казал, че имаш нужда от защита. Казал си, че искаш да изчезнеш.

Петната от пот под мишниците на Прескот се разширяваха. Той стоеше и не сваляше изпитателния си поглед от Кавано.

— Първоначалният ми разговор с клиента е винаги лице в лице — каза Кавано. — Трябва да задавам въпроси, за да оценя степента на заплаха. След това решавам каква и колко да бъде помощта.

— Казаха ми, че си бил в Делта Форс. — Прескот облиза нервно сухите си дебели устни.

— Точно така.

Класическото телосложение на всеки член на спецсилите включваше мускулести плещи, спускащи се конусовидно надолу към здрав и стегнат задник — в края на краищата физическата сила е една от целите на интензивните тренировки.

— Много тренировки, а? — каза Прескот. — И това според теб е достатъчно, за да ставаш за охрана на някого?

Опитвайки се да намали напрежението у Прескот, Кавано се засмя.

— Искаш да видиш служебните ми данни?

— Ако искаш да ме убедиш, че си дошъл да ми помогнеш. Ако искаш да работиш за мен.

— Схванал си нещата обратно. Когато водя разговор с потенциални клиенти, то не е защото искам да работя за тях. Понякога изобщо нямам желание да работя за тях.

— Искаш да кажеш, че трябва да ти харесат? — попита презрително Прескот.

— Понякога не ги харесвам въобще — отвърна Кавано. — Но това съвсем не означава, че нямат право на живот. Аз осигурявам закрила, не съдя. С малки изключения. Без наркоистории. Без насилие над деца. Не работя за никого, който е явна гадина. Ти гадина ли си?

Прескот го изгледа смаяно.

— Разбира се, че не.

— Тогава остава само още едно условие, от което ще реша дали искам да те защитя.

— И то е?

— Готов ли си да ме слушаш?

В окото на Прескот се промъкна капка пот и той мигна да я разнесе.

— Моля?

— Не мога да осигурявам закрилата на хора, които не ми се подчиняват — каза Кавано. — Това е парадоксът в нашата професия. Наемаш ме. На теория ти си шефът. Но когато става дума за закрила и сигурност, аз съм този, който издава заповедите. Готов ли си да ме слушаш?

— На всичко съм готов, само и само да съм жив.

— И ще правиш каквото ти кажа?

Прескот помисли малко и след това кимна предпазливо.

— Добре тогава, чуй първата ми заповед. Махни тоя шибан пищов, преди да съм ти го заврял в гърлото.

Прескот примигна няколко пъти и отстъпи крачка назад, сякаш Кавано го бе плеснал. Стисна пистолета още по-здраво, намръщи се и накрая бавно свали дулото му надолу.

— Отлично начало — похвали го Кавано.

— Ако не си този, за когото се представяш, направи го веднага — задъхано каза Прескот. — Убий ме. Повече не мога да живея така.

— Спокойно. Които и да са враговете ти, аз не съм от тях.

Кавано огледа стаята. Вдясно в ъгъла, малко след електрониката и мониторите, видя походно легло, минихладилник, мивка и малка готварска печка. По-нататък се виждаше тоалетна, душ и сифон за оттичане на водата в пода. Хранителните продукти по полиците даваха ясно да се разбере, че Прескот не се тревожи особено за наднорменото си тегло: кутии с макарони и кашкавал, консервирани равиоли и лазаня, кутии с шоколад, други сладки неща, пакети с чипс, каси с класическа кока-кола.