Джанет Еванович: Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— Тръгвай нагоре — нареди ми София.

Очевидно й беше неприятно в мазето и нямаше търпение да излезе от него.

Заизкачвах се бавно, като влачех крака. Знаех, че София е неспокойна и нервна зад мен. Усещах пистолета на гърба си. Беше прекалено близо. Рискуваше, защото искаше да избяга от мазето. Стигнах до най-горното стъпало, завъртях се рязко и с всичка сила я фраснах в гърдите с триона.

Тя изпищя. Чу се изстрел, който не ме улучи, и София се строполи надолу. Не изчаках да видя резултата. Метнах се през вратата, затръшнах я и я заключих, после излетях през предната врата, която небрежно бях оставила отключена, когато последвах Дечуч в кухнята.

Заблъсках по вратата на Анджела Маргучи и закрещях. Отвори ми след секунда. Едва не съборих Анджела на пода в бързината.

— Заключи вратата — изхриптях. — Заключи всички врати и ми дай пушката на майка ти.

После се втурнах към телефона и набрах 911.

Ченгетата пристигнаха, преди да събера сили да се върна в къщата на Дечуч. Нямаше смисъл да влизам там сама, след като ръцете ми трепереха толкова силно, че не можах да държа пушката.

Двама униформени влязоха в половината на Еди и след секунда повикаха санитарите. София беше все още в мазето. Беше си счупила таза, а вероятно и няколко ребра. Помислих си, че счупените ребра са зловеща ирония.

Последвах санитарите към кухнята и застинах, когато влязох вътре. Дечуч го нямаше на пода.

Първото униформено ченге, влязло в къщата, беше Били Квятковски.

— Къде е Дечуч? — попитах го. — Оставих го на пода до масата.

— Кухнята беше празна, когато влязох.

Вторачихме се в кървавата диря, която водеше към задната врата. Квятковски светна фенерчето си и тръгна към двора. Върна се след секунди.

— Трудно ми е да проследя дирята в тревата в тази тъмница, но в алеята зад гаража има кръв. Струва ми се, че колата на Дечуч е била паркирана там. Той вече е изчезнал.

Невероятно! Истинско чудо! Тоя тип приличаше на хлебарка — палиш лампата и той изчезва.

Дадох показания и си тръгнах. Тревожех се за баба. Исках да се уверя, че е в безопасност у дома. Също така исках да седна в кухнята на мама. А най-силно исках шоколадово кексче.

Всички лампи светеха, когато паркирах пред къщата на нашите. Роднините ми седяха във всекидневната и гледаха телевизия. Познавах семейството си доста добре и бях убедена, че всички чакат Валери.

Баба скочи от канапето, когато влязох.

— Хвана ли го? Заключи ли Дечуч?

Поклатих глава.

— Измъкна се.

Нямах никакво желание да давам подробни обяснения.

— Страхотен пич е — възхити се баба и се отпусна обратно на канапето.

Влязох в кухнята, за да си взема кексче. Чух отварянето и затварянето на предната врата. Валери се довлече в кухнята и се отпусна на един стол. Косата й беше зализана зад ушите и бухната на темето. Руса лесбийка, която имитира Елвис.

Сложих подноса с кексчетата пред нея и седнах.

— Е? Как мина вечерта?

— Пълен провал. Тя не е моя тип.

— А какъв е твоят тип?

— Очевидно не включва жените — отговори Валери и свали хартиената обвивка от кексчето. — Джанин ме целуна, но нищо не стана. После ме целуна отново и беше доста… страстна.

— Колко страстна?

Валери се изчерви като домат.

— Пусна ми език.

— И?

— Адски странно. Наистина беше много странно.

— Значи няма да ставаш лесбийка?

— Така ми се струва.

— Хей, все пак опита. Ако не рискуваш, няма да спечелиш — утеших я.

— Мислех, че човек може да придобие вкус към това. Нали разбираш, както когато бяхме малки и аз мразех аспержи? А сега обичам аспержи.

— Може би трябва да опиташ отново. Нужни ти бяха двадесет години, за да заобичаш аспержи.

Валери се замисли, докато дъвчеше кексчето си. Баба се присъедини към нас.

— Какво става? Изпуснах ли нещо?

— Ядем кекс — отговорих.

Баба си взе кексче и седна.

— Вози ли се вече на мотора на Стефани? — обърна се баба към Валери. — Аз се качих тази вечер и интимните ми части си умряха от кеф.

Валери едва не се задави.

— Може би трябва да се откажеш от лесбийството и да си купиш харли — посъветвах Валери.

Майка ми влезе в кухнята. Погледна подноса и въздъхна.

— Кексчетата бяха за момичетата.

— И ние сме момичета — отвърна баба.

Мама седна до нас и си взе кексче. Избра си ванилово с шоколадови пръчици. Всички се вторачихме смаяни в нея. Мама почти никога не хапваше от идеалните кексчета с шоколадови пръчици. Дояждаше остатъци или кексчета със съсипана глазура. Ядеше строшени бисквити и палачинки, изгорели от едната страна.