Джанет Еванович - Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

— Никога преди не я бях виждала да чупи чинии — споделих с баба.

— Довечера ще заключа всички ножове, за да сме сигурни, че няма да стане нещо лошо — каза баба.

Последвах мама в кухнята и й помогнах да събере парчетата от чинията.

— Изплъзна се от ръката ми — оправда се мама.

— И аз така си помислих.

Струваше ми се, че никога нищо не се променя в дома на родителите ми. Имам чувството, че кухнята е абсолютно същата както когато бях момиченце. Стените са пребоядисани, а завесите сменени. Миналата година сложиха нов линолеум. Електрическите уреди биват подменяни, когато вече не могат да се поправят. Но това е лимитът на подновяването. От тридесет и пет години майка ми готви картофи в една и съща тенджера. Миризмите също не се промениха. Ябълков сос, зеле, шоколадов пудинг, печено агне. И ритуалите са същите. За обяд се сяда около малката кухненска маса.

Двете с Валери си пишехме домашните на кухненската маса под зоркото око на мама. Предполагам, че сега Анджи и Мери Алис й правят компания в кухнята.

Трудно е да се почувстваш възрастен човек, когато нищо в кухнята на майка ти не се променя. Струва ти се, че времето е спряло. Влизам в кухнята и искам нарязани на триъгълничета сандвичи.

— Никога ли не ти писва от живота ти? — попитах мама. — Не ти ли се иска понякога да направиш нещо ново?

— Имаш предвид да се кача в колата и да карам, докато стигна до Тихия океан? Или да взривя тази кухня? Или да се разведа с баща ти и да се омъжа за Том Джоунс? Не. Никога не си мисля за тези неща.

Тя махна капака на подноса с кексчета и се вторачи в тях. Половината бяха шоколадови с бяла глазура, останалите — жълти с шоколадова глазура. Върху бялата глазура имаше шарени захарни пръчици. Мама промърмори нещо, което звучеше като „шибани кексчета“.

— Какво? — попитах. — Не те чух.

— Не съм казвала нищо. Отивай и сядай.

— Надявах се да ме закараш до погребалното бюро — каза ми баба. — Ръсти Кухарчек е изложен при Стива. Ходих на училище с него. Поклонението ще бъде чудесно.

Нямах никаква друга работа.

— Разбира се — отговорих й, — но ще трябва да обуеш панталон. Аз съм с харлито.

— С харли? Откога имаш харли? — поинтересува се баба.

— Имах проблеми с колата, затова Вини ми даде назаем мотора.

— Няма да возиш баба си на мотор — скара ми се мама. — Ще падне и ще се убие.

Баща ми мъдро не каза нищо.

— Няма да има проблеми — успокоих я. — Имам резервна каска.

— Ти си отговорна — продължи да недоволства мама. — Ако нещо се случи с нея, ти ще я посещаваш в старческия дом.

— Вероятно и аз бих могла да си купя мотор — замисли се баба. — Когато ти вземат книжката, това означава ли, че нямаш право да караш и мотор?

— Да! — извикахме всички задружно.

Никой не искаше баба отново на пътя.

Мери Алис си ядеше вечерята забола нос в чинията си, тъй като конете нямат ръце. Когато вдигна глава, лицето й беше покрито с пюре и сос.

— Какво е лесбийка? — попита тя.

Всички замръзнахме.

— Момичета, които имат за гаджета момичета вместо момчета — отговори баба.

Анджи се протегна към млякото си.

— Смята се, че хомосексуалността се дължи на анормална хромозома.

— Тъкмо се канех да го кажа — оправда се баба.

— Ами конете? — попита Мери Алис. — Има ли коне лесбийки?

Спогледахме се зашеметени. Скочих от стола.

— Кой иска кексче?

Обикновено баба се издокарва за вечерните поклонения. Предпочита елегантни черни обувки с ток и съблазнителни поли, в случай че присъства някое бодро старче. Този път обаче, в чест на мотора, носеше панталон и маратонки.

— Имам нужда от рокерски дрехи — заяви баба. — Днес си получих пенсията и утре сутрин ще отида на пазар, след като вече имаме харли.

Яхнах мотора, а баща ми помогна на баба да се качи зад мен. Завъртях ключа, моторът заръмжа и ауспусите започнаха да вибрират.

— Готова ли си? — извиках на баба.

— Готова съм — изкрещя тя в отговор.

Профучах направо по улица „Рузвелт“ и след секунди паркирах пред погребалното бюро на Стива.

Помогнах на баба да слезе и да си свали каската. Тя се отдръпна от мотора и си оправи дрехите.

— Разбирам защо хората харесват тези мотори — каза тя. — Наистина те събуждат там отдолу.

Ръсти Кухарчек беше в зала номер три, което показваше, че роднините му се бяха поскъпили за ковчега му. Зловещите смъртни случаи и мъртъвците, чиито роднини купуваха луксозни, махагонови и покрити с дърворезба легла за вечността, биваха излагани в зала номер едно.